Панагюрското златно съкровище гостува от 4 май до 13 август в Британския музей в Лондон, като част от тематичната изложба под надслов „Лукс и власт: От Персия до Гърция“.

То несъмнено е звездата на тази експозиция, заяви по-рано за БНР, кураторът на изложбата доктор Джейми Фрейзър.

През далечната 1976 година панагюрското съкровище вече е било гост на Британския музей.

В експозицията участват предмети на лукса от Афганистан до Италия. Тя пренася посетителите дълбоко в един период, когато Персийската империя на древен Иран се сблъсква с градовете на Гърция, преди Гърция, а след това и Персия да паднат под властта на Филип Втори и неговия син Александър Велики.

Вицепрезидентът Илияна Йотова каза в интервю за БНР, че Панагюрското съкровище играе отново своята дипломатическа роля, след толкова века от създаването си.

Първите официални гости на изложбата бяха Йотова и министърът на културата Найден Тодоров. Българският посланик Марин Райков беше техен придружител. Самата изложба откри вицепрезидентът Илияна Йотова, която подчерта, че панагюрското съкровище е било включено бързо в изложбата:

“Понякога включването в изложба в Британския музей наистина изисква години. Този път нещата се развиха много бързо. Дължим това на двама човека. На нашия посланик в Лондон и най-вече на колегите ни от Националния исторически музей. Съкровището стана част от друга голяма изложба, която се казва “Лукс и власт“. От персийския период, от античния гръцки период и от античния период по нашите земи, са събрани възможно най-луксозните предмети. Те са били част от покъщнината на заможни хора, на хора с власт, но често пъти са служили за дарове, когато дипломацията или войните не са били достатъчни, златните дарове са били това, което е било като залог или демонстрация на ангажимента за определено решение“, казва тя.

Йотова подчерта, че „перлата на изложбата е съкровището от Панагюрище.

Според нея голям пропуск е, че България няма свой български културен институт:

 „Много отдавна смятам, че трябва да създадем такъв. В много случаи “нежната дипломация“ е много по-ефикасна от регулярната – през посолства, външни министри и позиции на държави в различни формати и т.н.“, посочва Йотова в интервюто.

Институтът според нея няма да е поредната административна институция:

„Това е онази България, която показва своето лице през културата и през духовността“. Вицепрезидентът припомня, че България е единствената страна, която има празник на буквите, “празник на своята духовност, култура и писменост“.

Йотова посочи, че не е достатъчно това, че имаме български културни дружества в чужбина:

„Защото са на парче и изцяло на доброволен принцип“.

Тя подчерта, че втората важна функция на такъв културен институт ще бъде взаимодействие „с нашите общности зад граница“.

“Тези български институти, които са навън, ще се занимават и с това да изследват онова българско изкуство, което се създава извън територията на страната“, казва тя.

Според нея България е отстъпила относно ролята на лекторатите по български език в чуждите университети и тази на международния форум за кирилицата „И ний сме дали нещо на света“:

“През последните 30 години ние определено бележим регрес, отстъпление от позициите, които сме имали. И като център за изучаване на античния свят, и като център по Старобългаристика и Славистика, и като център, който събираше едни огромен научен потенциал от учени от целия свят, чиито научни занимания са свързани с изследване на старата българска и славянска литература и изкуство. Това са най-големите, най-искрените и най-сериозните посланици на българската култура и на България. От това беше продиктувано и желанието ми да ги съберем и успяхме. С помощта на Центъра „Проф. Иван Дуйчев“, с помощта на колегите от БАН и с помощта на много университети в България . Имаме амбицията този форум да действа на всеки две години“, казва тя в ефира на “Нашият ден“.

Йотова посочи, че лекторатите са намалени от 240 до 40, като някои от тях са условно такива, защото в тях се преподава предимно български език и се подготвят преводачи:

“Не това е замисълът на лекторатите по български език, литература и култура, а точно да говорят за тази древна цивилизация и за световния принос в духовността на човечеството, който има нашата страна“, заявява тя.

Йотова открои и една “опасна тенденция“ – намесата на македонски професори, за „да преподават македонски език“ , там, където “България се оттегля от своите лекторати във водещи европейски и световни университети“.

В заключение тя заяви, че хабим изключително много „човешка енергия в конфликти и войни“, които не носят нищо добро за идващите след нас.