Френският президент Еманюел Макрон обяви новия премиер на Франция. Той назначи за министър-председател своя ветеран и центристки съюзник Франсоа Байру.
Франсоа Байру ще бъде четвърти министър-председател за 2024 г., поемайки задачата да изведе страната от втората голяма политическа криза за последните шест месеца.
Приоритет за Байру, близък съюзник на Макрон, ще бъде приемането на специален закон, с който да бъде приет бюджетът за 2024 г., а в началото на следващата година предстои по-неприятна битка за законодателството за 2025 г. Парламентарният отпор по отношение на законопроекта за 2025 г. доведе до падането на правителството на бившия министър-председател Мишел Барние.
Очаква се 73-годишният Байру да представи своя списък с министри през следващите дни, но вероятно ще се сблъска със същите екзистенциални трудности като Барние при прокарването на законодателството в един парламент, съставен от три враждуващи блока.
Близостта му с крайно непопулярния Макрон също ще се окаже уязвимо място. Жордан Бардела, председател на крайнодясната партия „Национално обединение“, заяви, че те няма да призоват за незабавен вот на недоверие срещу Байру.
Тлеещото политическо неразположение във Франция породи съмнения дали Макрон ще завърши втория си президентски мандат, който приключва през 2027 г. То също така повиши разходите по френските заеми и остави вакуум във властта в сърцето на Европа, точно когато Доналд Тръмп се готви да се завърне в Белия дом. Макрон прекара дните след отстраняването на Барние в разговори с лидери от консерваторите до комунистите, опитвайки се да осигури подкрепа за Байру. Крайнодясното Национално обединение на Марин льо Пен и твърдолявата „Непреклонна Франция“ бяха изключени.
Всяко участие на Социалистическата партия в коалиция може да струва скъпо на Макрон в бюджета за следващата година.
„Сега ще видим колко милиарда ще струва подкрепата на Социалистическата партия“, заяви в петък съветник на правителството.
Макрон се надява, че Байру ще успее да предотврати вота на недоверие поне до юли, когато Франция ще може да проведе нови парламентарни избори, но собственото му бъдеще като президент неизбежно ще бъде поставено под въпрос, ако правителството отново падне.
Байру, основател на партията Демократично движение (MoDem), която е част от управляващия алианс на Макрон от 2017 г. насам, сам се е кандидатирал за президент три пъти, опирайки се на селските си корени като дългогодишен кмет на югозападния град Пау.
Макрон назначи Байру за министър на правосъдието през 2017 г., но той подаде оставка само няколко седмици по-късно на фона на разследване за предполагаема измама при наемането на парламентарни сътрудници от неговата партия.
Първото истинско изпитание за Байру ще дойде в началото на новата година, когато депутатите ще трябва да приемат закон за затягане на коланите в бюджета за 2025 г.
Фрагментираният характер на Националното събрание, което стана почти неуправляемо след предсрочните избори на Макрон през юни, обаче означава, че в обозримо бъдеще Байру вероятно ще живее ден за ден, на милостта на опонентите на президента.
Бюджетният законопроект на Барние, който предвиждаше икономии в размер на 60 млрд. евро, за да успокои инвеститорите, които са все по-загрижени за 6-процентния дефицит на Франция, беше сметнат за твърде оскъден от крайната десница и левицата, а неуспехът на правителството да намери изход от задънената улица доведе до още по-голям ръст на разходите по френските заеми.
Източник – Reuters/Превод:SafeNews
