Знаете ли как се гледа някой, за когото знаете, че вече му е издадена присъдата и предстои изпълнението? С лека жал и убеждение, че има справедливост, макар и ти в момента не можеш да я раздадеш, то някой друг ще се погрижи. В момента, в който евроатлантическите жълтопаветници решиха да се гаврят с паметниците на героите, спасили Европа от нацистите, те сами подписаха присъдата си. И тя няма да им се размине. В случая вече българите няма значение какво мислим. Родното предателство прерастна в предателство срещу човечеството и всичко човешко. На практика с отрязването на ПСА, родните жълтопаветници и американски ибрикчии реставрираха нацизма. Което впрочем идеално се връзва с подкрепата им за Украйна.

А след това не са следили за възраждането на нацистите. Много време изтърваха по време на „перестройката“, извършена от богоизбрания Горбачов. Сега вече с добро няма да стане. Европа много усилено си търси шамарите. А както историята винаги е показвала, когато някой си търси шамарите от Русия, винаги си ги намира.

Съдбата на всеки, свързан с демонтажа на паметника, е ясна. Но тъжното е, че ние – българите, не можахме да се противопоставим. Нито БСП, нито Възраждане призоваха всичките си привърженици и не осигуриха повече присъствие. Едва след отрязването на ръката на съветския войн, Нинова и Къстадинов се появиха да дадат интервюта и да се нафоткат заради избирателите си. Но без никаква практическа полза от присъствието им. Защото, когато рязаха паметника, тях ги нямаше.

Защото, както много пъти съм подчертавала, партии, които не са коленичили на килимчето на Козяк, в парламента няма.

Защо отново никой не отиде да протестира пред американското посолство, откъдето идват тези заповеди? Защо никой никога не протестира там? Ако бяхме народ, поне една грамада от камъни щяхме да направим там. Но не сме.

Моля да ни простят милионите жертви във ВСВ, спасили ни от нацистите и фашистите. С мълчанието и бездействието ние поругахме паметта им. И този грях ще ни тежи. Няма оправдание за страхливостта и предателството!