„Изгубено дърво“, описано в Библията, покълна от мистериозно 1000-годишно семе. С такава новина гръмнаха учените, които след дългогодишни опити успяха най-после да го отгледат.
Смола от дърво, отгледано от древно семе, намерено в пустинна пещера близо до Йерусалим, е източникът на лечебен балсам, споменат в Библията, установява ново проучване. Странното семе, дълго около 2 см, е открито в пещера в Юдейската пустиня в края на 80-те години на миналия век и е датирано между 993 и 1202 г.
След дългогодишни опити за отглеждане на растението изследователите са идентифицирали фиданката, наречена „Шеба“.
ДНК анализът е показал, че дървото принадлежи към уникален вид от семейство Commiphora, което е разпространено в Африка, Мадагаскар и Арабския полуостров и е известно с ароматните си смоли.
Изследователите смятат, че дървото „Шеба“ е кандидат за „юдейския балсам“ или „балсама на Юдея“, който се е отглеждал изключително в пустинния район на Южен Левант по време на библейските времена.
Юдейският балсам е широко описан в литературата от елинистичния, римско-византийския и посткласическия период между IV в. пр. н. е. и VIII в. сл. н. е.
Смолата от дървото, наричана в библейските текстове „цори“, е била високо ценена в древния свят и е била изнасяна в цялата Римска империя. Предишни изследвания сочат, че тя е била използвана като парфюм, тамян, лекарство за катаракта, както и за балсамиране и като противоотрова. Въпреки ценността си, юдейският балсам изглежда е изчезнал от региона на Леванта през IX в.
Новото ДНК изследване показва, че дървото „Шеба“ вероятно е било използвано в библейски времена като подложка, върху която е било отглеждано легендарното парфюмно дърво юдейски балсам.
„Присаждането може да обясни и защо не са идентифицирани семена от Commiphora от разкопки“, казват изследователите.
Те са установили, че листата на фиданката имат биологично активни съединения с противовъзпалителни свойства.
„Шеба“е неизвестен вид Commiphora с уникален генетичен отпечатък, казват изследователите. Фиданката все още не е дала цветове и плодове, което изследователите се надяват да им помогне да сравнят по-добре дървото със съвременни родствени видове. Те предполагат, че средата, в която расте сега, може да не е благоприятна за цъфтежа и размножаването му.
„Въпреки тези ограничения покълването на древното семе на Commiphora от Юдейската пустиня за първи път показва доказателства за присъствието му в този регион преди около 1000 години и възможна идентификация с местно дърво или храст, чиято ценна смола „цори“ се свързва с лечебна употреба в Библията“, казват изследователите.
Последното изследване хвърля светлина и върху важността на възкресяването на видове с вероятно значение за древните култури, казват те.
Източник – Independent/Превод:SafeNews