Иво Сиромахов избухна: Децата ни зубрят малоумни анализи от спарени комплексари вместо да преживяват произведенията! Бурният му протест е срещу фактът, че за повечето от децата училищния материал е скучен, дава им се да наизустяват анализи и интерпретации на възрастни хора, вместо да им бъде дадено правото те да почувстват произведенията.
SafeNews публикува коментара без редакторска намеса:
Понеже говорим за сбърканата образователна система, която не дава възможност на учениците да изживеят радостта от четенето, а очаква от тях да отговарят на въпроса „какво е искал да каже авторът“ и да зубрят малоумни анализи, написани от някакви спарени комплексари…
Много учители се противопоставят на тия идиотщини. Много са учителите, които разбират несъстоятелността на образователната програма и понякога надават глас на съпротива. Но няма кой да ги чуе. Чиновниците в министерството изпадат в ужас, ако трябва да вземат някакво решение.
Спомням си една от забележителните си учителки по литература в 19-то училище „Елин Пелин“. Когато бяхме в четвърти клас, тя ни четеше на глас чудесния роман на Ъптон Синклер „Гномобил“. Няма да забравя как седя на чина си, гледам през прозореца разцъфналите кестени в двора на училището, а напевният глас на учителката ме отнася в приказни светове.
Веднъж тя донесе в час букет пролетни цветя, сложи ги на бюрото си, пусна на грамофона „Годишните времена“ на Вивалди и ни каза: „Пишете!“. Без тема, без рамки, без ограничения. Просто да пишем онова, което мислим в момента. Беше изключително преживяване.
Спомням си, че написах приказка, в която цветята нещо си говореха…
Това е литературата. Не е „какво е искал да каже авторът“.
Освен това литературата е и приключение. Тя е начин да опознаеш света. Разбрах го в Дъблин, когато прекосявах мостовете над река Лифи, кръстени на великите ирландски писатели – Оскар Уайлд, Джеймс Джойс, Бърнард Шоу, Самуел Бекет.
В Англия направих пътуване по места свързани с любимите ми автори – отидох в Кентърбъри на Чосър, в Бристъл, от който пиратите тръгват към острова на съкровищата, в Лондон отидох във възстановения театър „Глоуб“ на Темза, в родното градче на Шекспир – Стратфорд на Ейвън и в замъка Белфорт, където май е живял истинският автор на шекспировите пиеси. На такива места особено силно се усеща духът на великите писатели.
Това е литературата. Не е „какво е искал да каже авторът“.
Литературата не може да бъде сложена в рамки.
Тя е свобода.
Тя е полет.
Тя е възторг.
Дайте възможност на децата да я изживеят!
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
За още актуални новини: Последвайте ни в Google News
