Руzката подготовка се изразяваше в опит за офанзива в Харкивска област. Целта й беше да демонстрира военен успех и завладяване на още украински територии. В крайна сметка завзе още 650 квадрати километра и няколко гранични селца, преди офанзивата й да бъде спряна. Твърде скромен резултат за амбициозната цел империята да придобие допълнителен коз за шантаж на международните усилия и да постави пред някакви допълнителни нови реалности заседаващите в Швейцария.

Ден преди началото на форума, на който неговото московията не е поканена, Путлер обяви пред цвета на московската си дипломация готовност за преговори, но при условия, които отлично знае, че няма да бъдат приети. Поиска на практика Киев да капитулира като признае “придобивките” му и си изтегли войските от окупираните територии, без да споменава конкретно само въпросните 650 кв. клм.

Другото условия на Путлер е Западът да откаже на Украйна интеграция в НАТО. Но най-смехотворно прозвуча призивът му да бъдат отменени санкциите срещу неговото царство. Защо? Нали уж те нямали ефект, че дори и помагали за самостоятелното развитие на икономиката в неговата държава? Нима иска тя да спре развитието си след края на благотворното влияние на западните санкции?

Няма нормален човек, който очаква подобен малоумен ултиматум да бъде приет и това повдига въпроса защо изобщо царят си прави труда да предлага своя руzки мир. Отговорът има банална и не толкова явна страна. Явната задача е да се хвърля прах в очите на желаещите да го славят като отритнат миротворец. По важното е обратното, което постига: очертава рамките на своята неотстъпчивост. Отсега нататък всяка друга цел, освен формулираната от него, ще се смята за поражение. Така показва, че няма намерение да спира войната.

Изпреварващо западните съюзници на Украйна му отговориха с американските санкции срещу прохождащата московска борса. И британците ги последваха. Както се изразиха някои световни издания по този повод, това беше финансова ядрена бомба.

Президентът на САЩ подписа със Зеленски двустранен договор за сигурност с 10 годишен срок. Случи се по време на срещата Г-7 в Италия, където седемте най-големи западни демокрации препотвърдиха ангажимента си да подкрепят Украйна срещу агресията толкова дълго, колкото е необходимо.   Байдън се извини на Зеленски за забавената помощ и обеща в допълнение към нея пакет от 250 милиона долара за ПВО и боеприпаси.

Ето какво още се случи в навечерието на швейцарската среща.

Германия предостави пореден Зенитно ракетен комплекс Patriot плюс 100 ракети за него.

САЩ добавиха още от същото и ракети HAWK.

Италия дари зенитните комплекси SAMP\T.

Естония обяви, че дава на Киев ракети Mistral.

Нидерландия съобщи за предаването на три комплекса Patriot с радио релейни станции към тях, както и на морски дронове.

И всичко това само за седмица преди мирната конференция. С това Западът показа, че си е научил класическия урок: който иска мир, се готви за война. Иначе казано, швейцарската конференция привлече  световното внимание и постави Путлер в положението да блъфира и дори да моли за свалянето на санкциите. Видя се още преди началото на форума.

НА КАРТАТА: Държавите, участващи в конференцията, са оцветени различно според степента на представянето. Непоканените, като московията или солидарния с нея комунистически Китай, са в сивата зона, заедно с бившите съветски републики, руzките средноазиатски сателити и голяма част от Африка.

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews

Източник: ivo.bg