Иво Андрич е роден на 9 октомври 1892 и умира на 13 март 1975 г. Един от най-значимите световни и балкански писатели. Получава Нобеловата награда през 1961 г. Според познавачите тя е достойно потвърждение за таланта му, а не само политически акт.
За Андрич е необходима мисловна дейност и познаване на историческите процеси, за да вникнеш във всеобхватността на уж камерното му от геостратегическа точка творчество.
Андрич е известен с 12 цитата, които се помнят за цял живот:
1. „Има три неща, които не могат да се скрият – казваха османлиите, – а това са любовта, кашлицата и сиромашията.“
2. „Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва!“
3. „Животът ни връща само това, което даваме на другите.“
4. „Болестта е сиромашката съдба, но и наказание за богатите.“
5. „Че мълчанието е сила, а говоренето слабост, се вижда по това, че старците и децата обичат да говорят.“
6. „Нищо не свързва хората така, както общото и щастливо преживяно нещастие.“
7. „Каквото не боли – то не е живот, каквото не отминава – то не е щастие.“
8. „Толкова неща в живота имаше, от които се бояхме. А не трябваше. Трябваше да живеем.“
9. „Жената стои като порта, на изхода, както и на входа на този свят.“
10. „Всички хора са ми необходими. Всички, от старицата, която ме е поела на ръце, когато съм се появил на този свят, до непознатия минувач, който ще свали шапка, ще се прекръсти и ще ми пожелае вечен покой и лека пръст, когато ме понесат към гробищата.“
11. „Любовта живее по-малко дори от една пролет.“
12. „Щом почне да зрее лятото, някаква сила, за която не знам дали идва от мен или от световете около мен, ме вдига както влагата кълновете към светлината, и аз пътувам, возя се, плавам, летя. С други думи, щастлив съм, защото не бих могъл да кажа къде съм.“
Източник: afish.bg
