Идеалите невинаги падат от небето. В повечето случаи хората и народите трябва да си ги създадат и отгледат. И като казваме „хората и народите“, хайде да добавим и цивилизациите, защото в това безрадостно положение е и цялата бивша християнска цивилизация.

И още: как се формулират националните идеали? Вероятно този процес минава през два етапа – осъзнаване на идеала и обличането му в думи, в политическо говорене. И в двата случая интелигенцията трябва да е замесена. Защото сама по себе си идеята, да речем, за териториално обединение на нацията в етническите граници, за мнозина е твърде абстрактна. Трябва да дойдат едни умни хора и да я облекат в разказ. А после други хора да кажат: да, този разказ е истина, този разказ е добро, това е!

Имаме ли в момента национален идеал? Категорично не. Вече повече от 15 години той отказва да падне от небето. Не се самозаражда голяма и сплотяваща идея. Хърбави заклинания като „стремим се към справедливо общество“, „борим се с корупцията“ и „искаме върховенство на закона“ не са и не могат да бъдат национални идеали. За това допринася и господстващата идеология – либерализма. И ако трябва, ще я сменим, но и аз не се сещам с какво. Ние не сме иновативен народ. Ние не раждаме идеи, а чакаме да приемем от другаде. А когато и другаде не ги раждат – вече е проблем. Глобалният свят е ялов, защото новото се ражда в търсенето и доказването на различията, а не в стадното уеднаквяване и обезличаване. Културите трябва да се конкурират, да се оплождат взаимно в съревнованието, а не заспало да съжителстват, хипнотизирани от монотонното мърморене за мултикултурализъм и толерантност.