Изпълнителният директор на Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд и бивш социален министър Ивайло Калфин отправи серия от предупреждения за състоянието на държавните финанси, бъдещето на бюджета и необходимостта от дълбоки реформи.

В коментар по темата за предстоящия доклад на Европейската комисия той подчерта, че България е изправена пред сериозни предизвикателства, натрупвани в продължение на години.

Според Калфин теоретично е възможно страната да представи бюджет с дефицит до 3%, но политическата реалност прави задачата далеч по-трудна.

„Теоретично всичко е възможно, само че политически не е толкова възможно“, заяви той.

По думите му все още не е ясно какви точно мерки ще предложи правителството, но засега обявените идеи трудно биха довели до сериозни икономии. Освен това държавата е изправена пред необходимостта да осигури средства за изпълнението на европейски проекти, ако иска впоследствие да получи обратно финансирането от Европейския съюз.

„Тези мерки, които бяха обявени, надали ще му спестят нови средства. Освен това има разходи, които трябва да се правят, свързани с изпълнение на европейски проекти, ако искаме да си вземем парите след това обратно. И затова и стана въпрос за увеличаване на дълга“, обясни Калфин.

Той е категоричен, че до края на годината България ще работи с непълен бюджет и ситуацията трудно може да бъде определена като нормална

„До края на тази година така или иначе ще бъде един, да го кажем, куц бюджет. Това не е пълен бюджет, не е нормален бюджет за половин година да се приеме. Още повече с вече наследена тежест, не само от началото на годината, а от минали години“, коментира той.

Калфин обаче не спести критики към политическата практика всяка нова власт да прехвърля вината върху предшествениците си.

„Всеки нов, който дойде и в политиката включително, се оправдава с предишните. Това сме го гледали, колкото пъти се смени властта в България“, каза той.

Според него истинският проблем не е едно конкретно правителство, а липсата на устойчиво управление през последните пет години. По думите му именно политическата нестабилност е довела до краткосрочни решения и липса на стратегическо планиране.

„Това, което е лошо, е, че 5 години България нямаше стабилно правителство. Никой не мислеше за 3-4 години, 5 години напред. Затова се приемаха закони от парламента, които бяха – дайте да се харесваме на някоя група“, заяви Калфин.

Той коментира и мерките за ограничаване на бюджетните разходи, като посочи, че намаляването на партийните субсидии няма да донесе съществен финансов ефект за държавата.

„Това няма да има голям фискален ефект, ще има по-скоро сигнал, политически ефект, че партиите самите те стягат коланите“, смята той.

Особено внимание Калфин отдели на дебата за майчинството

Според него темата трябва да бъде разглеждана не през призмата на икономиите, а през възможностите за развитие на младите семейства и най-вече на младите майки.

„Тази тема трябва да се говори, но не от гледна точка на бюджетните разходи и на спестяването на пари“, подчерта той.

Калфин напомни, че България продължава да има най-дългия период на майчинство в Европейския съюз, но според него трябва да се търси баланс между грижата за детето и професионалната реализация на родителите.

„Трябва да се погледне през призмата на перспективите на една млада жена да се развива в кариерата си, да работи, или другото е да остане вкъщи, след като пораснат малко децата, да загуби всякакви шансове за развитие“, обясни той.

Според него подобен избор може да бъде реален само ако държавата осигури достатъчно качествени обществени услуги.

„Това нещо, за да се случи, трябва да има публични услуги, които да поемат тези грижи. И тук не става просто само за гледане на деца, става въпрос за гледане на възрастни хора“, допълни Калфин.

По отношение на административната реформа той отбеляза, че всяко ново правителство започва с обещания за съкращения в държавната администрация, но реални резултати рядко се постигат.

„Винаги министърът на финансите обявява 10% съкращение на администрацията. Тя така или иначе расте постепенно, откриват се нови структури“, каза той.

Калфин подкрепи тезата, че основният критерий за реформа трябва да бъде качеството на услугите, а не броят на уволнените служители.

„Не бюджетният ефект на съкращението на администрацията, а ефектът с подобряване на качеството на административната услуга“, подчерта той.

Темата за инфлацията също зае важно място в анализа му

Според Калфин е твърде рано сегашното правителство да бъде обвинявано за ръста на цените, тъй като кабинетът все още не е имал достатъчно време да приложи свои политики с реален ефект върху икономиката.

„Това правителство още не е имало време да приеме собствени мерки, които да се видят след това в икономиката“, заяви той.

По думите му основният двигател на инфлацията са международните събития и най-вече напрежението в Близкия изток.

„Голямата причина за увеличаването на цените е свързана с войната в Иран и в Близкия изток“, посочи Калфин.

Според него най-ефективната политика в подобна ситуация е насочената подкрепа към хората с ниски доходи.

„Най-добрите мерки са свързани с компенсиране на хората с ниски доходи. А не с хоризонтални мерки, като намаляваме акциза например на бензина“, смята той.

Калфин коментира и международната политика на кабинета, включително темата за визите за САЩ и присъствието на американски военни самолети в България.

„По отношение на някакъв ултиматум със Съединените щати, това мисля, че не е сериозно. И никой не го е обявил за ултиматум“, заяви той.

По думите му става въпрос за дипломатическо искане, а не за поставяне на условия между двете държави.

В заключение Ивайло Калфин изрази надежда напрежението в Близкия изток да бъде овладяно възможно най-бързо, тъй като продължаването на конфликта оказва пряко влияние върху цените на енергоносителите и икономиките в Европа.

Източник: БТВ