Националният празник не трябва да бъде повод единствено за емоционална реторика, а за задълбочен разговор за историческите факти, мястото на България в съвременния свят и националното самочувствие. Около това мнение се обединиха проф. Христо Матанов и Калин Радулов.
Според тях 3 март е ден за размисъл, в който свободата трябва да се познава, осмисля и защитава с отговорност.
„Ние не знаем доста неща. Архивите съдържат информация, която не сме успели да усвоим. Цял живот няма да е достатъчен, за да прочетем всичко“, заяви проф. Матанов.
По думите му поне една трета от събитията около 3 март и преди него остават неизвестни.
Един от устойчивите митове, според историка, е броят на жертвите.
„Говори се за 200 хиляди жертви. Това е прекалено много. Ако бяха 200 хиляди, цялата Дунавска армия щеше да изчезне“, посочи той.
Калин Радулов постави 3 март в по-широк контекст.
„Трети март е следствие от война, в която руската армия играе сериозна роля, но той е резултат и от редица исторически процеси – Възраждането, Априлското въстание, нашите собствени усилия“, каза той.
SafeNews припомня, че историкът проф. Пламен Павлов отбеляза значението на 3 март като ден на националното единство и свободата на България, подчертавайки ролята на Априлското въстание и Българското опълчение за Освободителната война и призова за по-осъзнато отбелязване на революционните заслуги на предците ни.
Проф. Пламен Павлов: Априлското въстание е детонаторът на Освободителната война (ВИДЕО)
Източник: NOVA
