Априлско въстание е акт, който променя хода на историята и води до съдбовни решения на великите сили. Това заяви историкът Димитър Стоянович в „Интервюто в Новините“ по NOVA.

Саможертва, която отключва свободата

Според него няма съмнение, че въстанието – макар и дело на сравнително малка част от народа – предизвиква решението на Русия да влезе във война с Османската империя.

„Тази малка група – десетки хиляди българи – буквално изкупуват с кръвта си българската свобода“, подчерта Стоянович.

Историкът акцентира, че не всички са се включили във въстанието, но това не подлежи на морална оценка.

Априлското въстание събира обаче няколко хиляди души, които се противопоставят, а много други остават по домовете си. На въпрос кое е било по-страшно за тези „луди глави“ – смъртта или осъзнаването, че са една шепа хора, Стоянович отговори:

„Нямаме право да обвиняваме онези, които са останали по домовете си. Не е лесно да зачеркнеш всичко – хората са се страхували за децата си, за близките си“, каза той.

Съзнателен избор за смърт

Организаторите на въстанието обаче са действали с ясното съзнание за риска. Стоянович посочи фигури като Васил Левски и Христо Ботев, които са разбирали, че изходът може да бъде фатален.

„Те влизат в историята със съзнанието, че отиват на саможертва – почти месианска мисия“, обясни той.

Прозорливостта на тези момчета от 1875–1876 г. е в това, че разбират – сами не могат да победят една гигантска империя на бойното поле, но могат да направят така, че цяла Европа да разбере, че българите са готови за свободата си и заслужават помощ, подчерта той.

„Те са знаели, че не могат да победят империята сами, но могат да покажат на Европа, че българите са готови за свободата си“, подчерта Стоянович.

Така въстанието се превръща не просто в бунт, а в сигнал към света – че една нация е готова да плати най-високата цена, за да се роди отново.

Източник – NOVA