Премиерът Санчес обмисля оставка след грозни и шокиращи събития. Това се случва след нападки на крайната десница срещу съпругата му и опит за „политическо убийство“. В понеделник Педро Санчес, великият и непредсказуем оцелял в испанската политика лидер, който се е справил с немалко съперници, критици и противници, ще разкрие дали възнамерява да продължи да бъде министър-председател. Това ще стане пет дни, след като социалистическият министър-председател шокира Испания, публикувайки в социалните медии четири страници „cri de coeur“, в които заяви, че продължаващата „операция по тормоз и сплашване“, която политическите и медийните му опоненти водят срещу него и съпругата му, го е накарала да отмени публичните си задължения до края на седмицата, докато обмисли бъдещето си.

Часове по-рано съдът в Мадрид съобщи, че е започнал предварително разследване срещу съпругата на Санчес, Бегоня Гомес, „за предполагаемо престъпление, свързано с търговия с влияние и корупция“.

Разследването е започнало след жалба на групата за натиск Manos Limpias (Чисти ръце) – самопровъзгласил се профсъюз, свързан с крайната десница, който има дълга и позната история на използване на съдилищата за преследване на онези, които според него представляват заплаха за демократичните интереси на Испания.

„Сега, когато стигнахме дотук, въпросът, който съвсем основателно си задавам, е: струва ли си всичко това? Искрено не знам“, пише министър-председателят в писмото си. „Трябва да спра и да помисля върху това.“

Spain’s PM Sánchez could quit after far-right attacks on wife and bid to ‘politically kill’ him https://t.co/Y24PV6RA54

— The Guardian (@guardian) April 28, 2024

Санчес настоява за невинността на съпругата си и открито обвинява консервативната Народна партия (НП) и крайнодясната партия Vox, че са се сговорили с Манос Лимпиас и враждебно настроени части от медиите в опит да доведат до неговия „личен и политически крах“, като атакуват съпругата му.

Писмото на Санчес – за което се знае, че е написано от самия него и без да се консултира със съветниците си – беше описано от съюзниците му като дълбоко лична крайна мярка на човек, на когото му е писнало от атаките срещу съпругата му, които се засилват през последните години.

„Често забравяме, че зад политиците стоят хора“, пише той. „Не се срамувам да кажа, че съм човек, който е дълбоко влюбен в съпругата си и който трябва да живее с безпомощността да вижда цялата кал, която се хвърля върху нея всеки ден.“

Кал може би е учтив избор на думи. Сред слуховете, които десни и крайно десни хора се опитват да разпространят за Гомес, са, че тя е транссексуална жена, че е замесена в трафик на наркотици в Мароко и че семейството ѝ ръководи мрежа за проституция.

В петък два испански вестника – La Vanguardia и ElDiario.es – публикуваха аудиозаписи и стенограми от среща през 2014 г. между високопоставен министър от ПП и Хосе Мануел Виларехо, бивш полицейски инспектор, обвинен в шпиониране и дискредитиране на някои от най-известните испански политици. В записите двамата мъже обсъждат плановете си да шпионират бащата на Гомес, за да „убият политически“ Санчес. По време на разговора Вилярехо споменава също, че „ръководи“ дейността на „Манос Лимпиас“.

Самият Санчес е добре свикнал с грубия разрез на испанската политика – безмилостна арена, чийто език и лични нападки биха били далеч отвъд границите на Камарата на общините.

Той също така умее да дава толкова добри резултати, колкото получава.

Но зависимостта му от подкрепата на баските и каталунските националисти в Конгреса – да не говорим за дълбоко противоречивата и разединяваща каталунска амнистия, която го върна на поста след неубедителните парламентарни избори миналата година – го превърна в лесна и неустоима мишена за обидите на опонентите му.

Бившият лидер на ПП Пабло Касадо използва серия от нелицеприятни описания на Санчес, наричайки го „предател“, „престъпник“, „натрапчив лъжец“, „скуотър“ и „катастрофа“.

Други бяха също толкова откровени. Един съдия нарече Санчес „психопат без етични граници“, а лидерът на Vox Сантяго Абаскал промълви мрачно за деня, в който испанците ще искат да видят министър-председателя „вързан за краката“.
Най-остра, както винаги, беше Исабел Диас Аюсо, популистката председателка на ПП в Мадрид и убеден противник на премиера, която го обвини, че осъществява „тоталитарен“ проект и въвежда „диктатура през задната врата“.

Сделката за амнистия в Каталуния разгневи елементи от десницата и крайната десница, а пред централата на социалистите в Мадрид се стигна до сблъсъци между полицията за борба с безредиците и фашисти и неофашисти.

По време на протест в новогодишната нощ в столицата протестиращите пребиха и чучело на Санчес.

Поддръжниците на министър-председателя настояват, че писмото на Санчес е доказателство, че той не е политическа машина на макиавелизма, както твърдят неговите критици, а просто предан съпруг, който е на края на силите си. Подобни внушения не впечатляват ПП, която обвинява Санчес в мелодрама и опит да играе ролята на жертва.

„Премиерът на Испания не може да изпада в тийнейджърски пристъп, така че хората да се редят на опашка, за да му кажат да не се разстройва и да продължи“, заяви в четвъртък лидерът на партията Алберто Нуньес Фейхоо. „Да бъдеш министър-председател е по-сериозно от това“.

Въпреки заслужената си репутация на комарджия и много хитър политически оператор – и въпреки конюнктурните действия, които го задържат в двореца „Монклоа“ – Санчес твърди, че не е луд по властта лидер, за какъвто враговете му биха искали да го смятат.

„При всички карикатури, които десницата и крайната десница се опитват да ми наложат, аз никога не съм бил привързан към властта“, пише той към края на писмото от сряда. „Това, към което съм привързан, е дългът, политическата ангажираност и обществената служба“.

В събота хиляди хора се събраха пред офиса на социалистите в Мадрид, за да изразят подкрепата си за Санчес.

Някои носеха партийни знамена, други плакати с надписи: „Остани!“ и „Да, Санчес, продължавай!“. Вътре се събра федералният комитет на партията, който призова премиера да продължи да изпълнява задълженията си.

Ако решението от понеделник остане загадка – ще си тръгне ли Санчес? Ще се подложи ли той на вот на доверие? Ще се отправи ли Испания към избирателните секции през юли, за да гласува на шестите си парламентарни избори за последните девет години? – единственото сигурно нещо е характерната непредсказуемост на Санчес.

След като през 2016 г. беше свален от собствената си партия заради отказа си да съдейства за поредното правителство на ПП, затънало в корупция, седем месеца по-късно Санчес си върна лидерството, а през следващата година стана първият испански партиен лидер, който успешно свали правителство чрез вот на недоверие.

Не напразно Санчес нарече мемоарната си книга от 2019 г. Manual de resistencia (Наръчник за съпротива).

Въпросът сега е дали съпротивата в разделена Испания и на фона на все по-отровната политическа атмосфера е безполезна – или все още си струва.

Източник – Guardian/Превод:SafeNews