Завладяващата актриса Искра Радева е завършила ВИТИЗ, в класа на незабравимия ни актьор Апостол Карамитев. Професионалният и път започва с летящ старт още като студентка, когато тя е избрана за партньорка на балканския секссимвол Гойко Митич, в международната продукция “Оцеола”.

След години, тя си партнира многократно и с родния любимец на нежния пол – Стефан Данаилов. Освен красота и силно сценично присъствие, Искра притежава и един от най-разпознаваемите гласове у нас. Тя е озвучавала някои от любимите героини на родната публика, в сериали като “Птиците умират сами”, “Богат, беден” и “Завръщане в рая”. Певческата дарба на актрисата проличава в дуетите є с Маргарита Хранова и Михаил Белчев, които се пеят и с днешна дата. Дълги години тя е актриса в трупата на “Младежкия театър”, но през 97-ма година я напуска и основава свой театър – “Искри и сезони”. В афиша му има успешни постановки, сред които “Депутатите не лъжат”, “Ожени се за мен”, “Вик за любов”, “Телефонна любов”, “Имам нужда от теб”, “Лудории в съботната вечер”, “Любовна нощ”… Искра има дъщеря – Елена Станулова, която вече я дари с две внучета.

– Г-жо Радева, на 15-ти декември в Зала 1 на НДК, ще се състои тридесетото юбилейно издание на обичания концерт “Коледни звезди”. Всяка година, Вие подготвяте някаква специална изненада за публиката – каква ще бъде този път?

– Този път изненадата е много приятна! Нека всички, които искат да разберат каква е да дойдат на 15-ти в Зала 1. Ние празнуваме 30-годишен юбилей, обаче концертите не са точно 30, заради ковид годините, но както и да го погледнеш си е сериозен юбилей. Поканих по този повод, както я наричам “великолепната седморка” – дует “Ритон”, Веско Маринов, Марги Хранова, Нели Рангелова, Мария Илиева, Орлин Горанов и Данчо Караджов. Както винаги с нас ще е и балет “Веда джуниър”. По-голямата част от тази седморка е била най-често в “Коледни звезди” и покрай концертите станахме и приятели, затова исках тази година точно те да бъдат на сцената.

– Наближават едни от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер и Рождество Христово. Как ще ги посрещнете и коя е любимата Ви традиция по празниците? Кои от постните ястия са Ваш специалитет?

– Както винаги, ще се съберем всички семейно. Сега, покрай концерта още не съм направила елхата вкъщи, а двамата ми внука умират от кеф като започнем да я украсяваме и така от много помощ половината играчки са изпочупени. (Смее се.) За трапезата на Бъдни вечер тиквеника и питките ги прави дъщеря ми, а аз “завеждам сектор” сарми. Всъщност, правя постните лозови и зелеви сарми и чушки в едно голямо гювече, по една стара рецепта и стават страхотни, защото се смесват вкусовете на трите вида! Това са най-светлите празници – навсякъде в къщите прозорците светят, всичко е украсено, толкова е приятно и настроението е завладяващо. Такова настроение има винаги и на нашия концерт, който е малко преди коледните празници и от години винаги се усеща тази прекрасна емоция – публиката е настроена да се забавлява, да се смее и да усети красота на нашите песни.

– Какво си пожелавате за предстоящата Нова година?

– Пожелавам си най-вече здраве, пожелавам го и на всички – здравето е изключително важно и трябва да си го пазим! Също така си пожелавам да имам една щастлива година във всяко отношение, както и за целия ни народ – щастлива година и да е по-спокойна, защото тези събития напоследък не ни внушават спокойствие. Иска ми се по някакъв начин да бъдем по-усмихнати и изпълнени с положителна енергия, така и към нас ще се връща повече от нея!

– Една от постановките на театър “Искри и Сезони”, в която играете – “Избори чукат на вратата”, звучи много актуално с днешна дата…

– Абсолютно! Пиесата е написана преди 100 години, но все едно е написана за днешна България. На репетициите се смеехме, да не би като започнем да я играем да се случи така, че да почукат избори на вратата и ето, че сега пак започна да се говори за това! Прекрасен състав сме и толкова се радвам, защото всяко едно представление за нас е огромна радост – така възторжено го посрещат хората и толкова се смеят от сърце! Това е една сатира, поднесена приятно – с много ирония и самоирония към нещата, които ни се случват. Това резонира в публиката и всички ставаме едно – безкрайно я харесват! Все пак става въпрос за Бранислав Нушич и пиесата е толкова хубаво написана, че е огромно удоволствие да я играем, както и “Малките изневери”, с която също имаме огромен успех, а също “Телефонна любов” и “Вик за любов”.

– Вълнуват ли Ви протестите довели до оставка на правителството?

– Разбира се, че ме вълнуват протестите – кой не го вълнуват, видяхме и колко млади хора излязоха по площадите! Страхотно впечатление ми направи едно момиче, което каза: “Аз искам да остана да живея в България, това е моята родина и искам да живея щастливо тук!” Всички искат това и затова казвам, че е изключително важно да сме позитивно настроени и да си мислим за държавата, а тези най-отгоре също да мислят за страната ни и народа, не само за себе си. Харесвам Орбан – той направи страшно много неща за народа си, докато у нас не е същото.

– Канили ли са Ви да влезете в политиката и ако имахте възможност какъв проектозакон бихте предложили?

– Да, канили са ме, но не е за мен. Ако можех, бих прокарала закон, който да позволи да се обновят театрите и читалищата – гнездата, в които се заражда българщината и културата в един народ, а точно те са в окаяно състояние.! Най-важното за една нация е да е вдигнат духа є, а кой може да го направи, ако не културата, но за нея най-малко се говори, пише и дава у нас… Тя винаги е в задния джоб на държавата, а точно културата е двигателят, акумулаторът, който може да вдигне духа на хората.

– Споделяте ли притесненията на много хора по повод влизането ни в еврозоната, сега и с това покачване на цените…

– Да, притеснена съм, както всички, ще има стрес след Нова година и, както виждам още отсега цените се покачват главоломно. Ние сме най-бедната държава в ЕС и това увеличение на цените се усеща още повече. Да, имаме злато и платина, а и не само, но печалбите отиват в чужбина и е срамота толкова години да не можем да си ги вземем!

– Приятелството Ви с Маргарита Хранова е пословично – какво Ви сближи с нея и случвало ли се е да се скарате?

– С Марги ни сближи песента “Любов раздвоена”, която направихме заедно и спечелихме “Златният Орфей”. След това, тръгнахме на турне с концерта “Любов раздвоена”, който кръстихме на нея и станахме доста близки, а мъжете ни бяха приятели още преди това! Маргарита има много лек характер, приятно се контактува с нея, в никакъв случай не е скандалджийка и е верен приятел. Никога не допускам да има неизяснени неща между приятели, които биха предизвикали конфликт! Това, да се скараш с приятел, носи много негативна енергия – толкова хубави мигове сте имали с него и изведнъж да не си говорите.

– Имате ли забавни истории извън сцената, с някои от големите ни актьори, с които сте работили?

– Толкова и смешни и трагикомични случки съм имала! Със Стоянка (Мутафова) много години наред бяхме заедно и тя ми звънваше в малките часове, в един – два през нощта и ми вика: “Исо, какво правиш?” Какво да правя в два часа – спя! (Смее се.) А тя: “Чакай, да ти кажа…”, и се почваше един едночасов разговор. Толкова ми липсват сега тези нощни разговори…

– Вие сте студентка на незабравимия Апостол Карамитев. Какви са спомените Ви от първата среща с него?

– Спомням си срещата ни на кандидат-студентските изпити. Вече на петия тур, той се изправи на сцената и каза: “Искра, кажи ми сега стихотворението все едно ще го кажеш на стадион!” След това застана до мен: “Кажи го сега, все едно си страшно влюбена в мен!” Ние всички си бяхме влюбени в него, но да му го кажеш в очите пред тази комисия, беше голям стрес! Дори нямам спомен как съм го изрецитирала, но той нищо не ми каза и аз си помислих: “Ето, край – скъсана съм!” Обаче не бях скъсана!

– А той беше ли суетен, как му влияеше цялата любов и обожание, с които беше обграден?

– Всеки би се радвал на такова внимание и на него му беше приятно, но истината е, че не беше суетен. Когато говоря за него, винаги се сещам какви щастливи четири години имахме нашия клас – ние бяхме единствения клас, който беше с Апостол отначало до край. Изкара ни, после пое нови студенти, но дори не можа да започне с тях… Студентските ни години с него наистина бяха безкрайно щастливи – от сутрин до вечер бяхме заедно, той изостави всичко заради нас! Бяхме едно семейство, с всичките съпътстващи радости, ядове и емоции, като на всеки от нас, той беше и баща и майка!

– Получавали ли сте по-нестандартни подаръци от Ваши почитатели, след спектакъл?

– О, да, най-разнообразни! В Младежкия театър имах една фенка, която след всяко представление ми носеше баници, увити във вестници. Аз въобще не им обръщах внимание, докато един ден Анани Явашев и Володя Смиров опитаха една от баниците и ми викат: “Исе, те са много вкусни – няма да ги хвърляш в никакъв случай!” След това, винаги като донесеше и те ги нападаха веднага. (Смее се.)

– А кой е най-интересният начин, по който са Ви ухажвали?

– Аз и досега получавам едни невероятни стихове от един мой ухажор, който не познавам лично. Стиховете му са много хубави и някои от тях съм чела на мои приятели, като и те са на същото мнение.

– Много жени могат да завидят на начина, по който изглеждате. Полагате ли някакви специални усилия за това?

– Е, разбира се, че всяка жена трябва да си обръща внимание, но не само на външния вид, а и на психофизиката си. Толкова сме угрижени и заети през деня, че понякога и 10 минути нямаме за себе си – не бива да е така. Хубаво е всяка жена да отделя време за себе си. Всяка сутрин играя аеробика, което повдига настроението и самочувствието ми, така се чувствам по-работоспособна и сякаш повече ми върви.

– Сигурно всеки ден си мислите за съпруга Ви и много Ви липсва – вие бяхте голяма любов…

– Така е, преди няколко дена – на втори декември беше рождения му ден и разбира се ми липсва, независимо че минаха 18 години. Много ми липсва, но нищо не може да се направи… Понякога мисля, а в някои случаи вярвам, че той и сега ми помага.

– Вярвате ли в чудеса?

– Вярвам в чудесата и искам да ни се случи на целия български народ едно прекрасно чудо по Коледа.

Автор: Светла Йорданова

Източник: Труд