Ескалацията на конфликта между Иран, Израел и Съединените щати привлича глобалното внимание за трети пореден ден. В студиото на „Здравей, България“ международният анализатор Мартин Табаков и хебраистът и специалист по Близкия изток Димитър Къцарков разгледаха различни сценарии за развитието на войната, устойчивостта на режима в Техеран и възможните последици за региона и Европа.

Продължителност на конфликта и смяна на режима

Според Табаков, конфликтът вероятно ще се проточи.

„Предвид заявените цели – включително политическата цел за смяна на режима – това е по-вероятно да се разпилее в бъдеще. Режим не се сменя само с удари от дистанция. Необходимо е да се предизвикат вътрешни процеси в самия Иран, които да подпомогнат подобно развитие“, посочи той.

Табаков отбеляза разликата между израелската и американската позиция.

„Бенямин Нетаняху доста открито говори за смяна на режима, докато Доналд Тръмп също загатва за това, но според мен той би предпочел да спре войната възможно най-скоро, за да избегне дългосрочен конфликт с жертви“, добави той.

Разширяване на конфликта и участието на други актьори

Къцарков подчерта, че конфликтът вече е преминал в нова фаза.

„Имаме участие на Хизбула с ограничени удари и израелски атаки в Бейрут срещу високопоставени членове на организацията. Много важно е дали ще се намесят арабските държави, защото техните интереси бяха засегнати от удари по американски бази на тяхна територия“, обясни той.

Според него ситуацията е в „много интензивен етап“ и е рано да се правят прогнози за по-нататъшното развитие.

Вътрешни процеси в Иран

Табаков допълни, че, въпреки формалното поемане на властта от тричленен съвет, реалната тежест е в ръцете на Ислямската революционна гвардия и силни фигури около върховния лидер.

„Те дърпат конците по отношение на военната операция“, заяви той.

Анализаторът коментира и начинът, по който е извършена атаката срещу Али Хаменей. „Използвани са три основни разузнавателни ресурса: сателитно наблюдение, прихващане на електронна комуникация и най-важното – потвърждение от човешки източник. Сателитът не може да идентифицира със сигурност кой е в сградата“, посочи той, като допълни, че вече има информация за арести в звено от Революционната гвардия, отговорно за охраната на аятолаха.

Къцарков отбеляза, че след всяка ескалация в Иран следват вътрешни чистки.

„След 12-дневната война през юни също имаше арести и екзекуции на лица, обвинени в предателство. Това е част от систематичен модел“, подчерта той.

Военен капацитет на Иран и стратегия на Техеран

Къцарков също така подчерта, че настоящият интензитет на военните действия е по-нисък в сравнение с предходни години.

„Преди сме виждали хиляди ракети, сега говорим за стотици, по-прецизно насочени“, уточни той, като добави, че способността на Иран да води продължителен конфликт извън собствените си граници е ограничена.

Табаков смята, че основната стратегия на Техеран е да увеличи цената, която Вашингтон плаща за конфликта.

„Това е асиметричен конфликт, в който Иран изостава. Единствената възможна победа за тях е да повишат цената, която САЩ плащат – човешка и логистична – така че да оказват натиск върху Тръмп да прекрати войната“, обясни той.

Бежански натиск и вътрешни настроения в Иран

Табаков заяви, че не очаква бежански натиск от Иран.

„Това са перси. Персите не бягат“. Той добави, че около 20% от иранците подкрепят режима – „било защото вярват в него, било защото са зависими от него“.

Къцарков допълни, че голяма част от населението на Иран желае промяна, но не непременно напускане на страната.

„За арабските държави един слаб Иран беше по-удобен, отколкото Иран в хаос. Хаосът може да доведе до вътрешни конфликти, които да засегнат целия регион“, предупреди той.

Международна подкрепа и икономически последствия

И двамата анализатори посочиха отсъствието на активна подкрепа от Москва и Пекин. „Русия и Китай няма да рискуват заради Иран“, заяви Табаков. Къцарков отбеляза, че въпреки многогодишните връзки и икономическите зависимости между Иран и тези държави, „дългогодишната външна политика на Техеран, ориентирана към Китай като противовес на Запада, не дава резултати на този етап“.

Конфликтът обаче може да има косвен ефект в полза на Москва.

„Ако цената на петрола стигне до 100 долара за барел, това може да донесе допълнителни 5 милиарда долара месечно в бюджета на Русия“, прогнозира Табаков, като определи ситуацията като „много цинична, но показателна“.

Двамата експерти се обединиха около заключението, че развитието на конфликта остава трудно предсказуемо, а последствията от него ще се усетят далеч извън Близкия изток, включително в Европа.