Без бюджет за 2025 и без удължителен закон, какво следва? Какво се случва с държавните финанси , ако парламентът не предприеме никакво действие до края на годината?

Към момента е почти сигурно, че народните представители няма да приемат в срок внесения бюджет от служебното правителство – големите партии са силно критични към предложената рамка и по всичко личи ще изберат тактика да бавят максимално разглеждането на пакета бюджетни закони.

В същото време служебният финансов министър не желае да изтегли предложената рамка на държавните финанси и няма намерение да внася т. нар. „удължителен закон“ – подобна беше практиката в края на 2021 и 2022 година. Големият въпрос е какво се случва без приет бюджет за новата година и без удължителен закон, указващ какво от стария продължава?

Противно на апокалиптичните картини, които се чертаят в този сценарий, трябва да отбележим, че устройствените закони на трите големи бюджета в държавата са предвидили този вариант. Важните текстове са следните:

1. Чл. 87 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) урежда автоматичното удължаване на Закона за държавния бюджета

Текст на чл. 87 от ЗПФ: В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.

Важните моменти тук са, че 1) отчитат се влезли в сила актове на НС и МС, тоест запазва се размера на основните плащания, 2) спазват се фискалните правила и съответно фискалната стабилност и 3) плащанията са до размера на приходите, които номинално ще се увеличат (ръст на обороти и възнаграждения в икономиката) и без депутатите да предприемат някакви действия. В този смисъл не говорим за бюджет 1/12, а за нормално функциониране на бюджетните сфери в началото на годината.

2. Чл. 98 от ЗПФ урежда автоматично удължаване на бюджетите на общините

Текст на чл. 98 от ЗПФ: В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите по бюджета на общината се събират в съответствие с действащите закони, а разходите се извършват в размери не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година, и при спазване на фискалните правила по този закон.

Текстът за общините е по-рестриктивен, което означава, че всички местни плащания, в т.ч. делегираните от държавата дейности, ще се запазят в същия размер като предходната година.

3. Чл. 19 ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) урежда автоматичното удължаване на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО)

Текст на чл. 19 ал. 6 от КСО: В случай, че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на Националния осигурителен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Всички плащания по бюджета на ДОО ще продължат да се извършват – няма да има проблем с пенсиите и различните обезщетения. Приходите от осигуровки ще се по-високи, следствие от ръста на възнагражденията и поддържането на висока заетост.

Автоматичното удължаване на държавния бюджет (по чл. 87 от ЗПФ) подсигурява трансфера към бюджета на ДОО и съответно нужните средства за покриване на дефицита. Правилото 1/12 е само за издръжката на органите на НОИ и не касае пенсии и обезщетения.

4. Чл. 29 ал 4 от ЗЗО урежда автоматичното удължаване на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)

Текст на чл. 29 ал. 4 от ЗЗО: В случай, че проектът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно утвърдения бюджет за предходната година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до 1/12 от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Всички плащания по бюджета на НЗОК (за болнична помощ, лекарства и т.н.) ще продължат да се извършват. Приходите от осигуровки ще се по-високи, следствие от ръста на възнагражденията и поддържането на висока заетост. Автоматичното удължаване на държавния бюджет (по чл. 87 от ЗПФ) подсигурява трансферите за здравно осигуряване от бюджета. Правилото 1/12 е само за издръжката на органите на НЗОК и не касае здравноосигурителни плащания.

Накратко, държавата ще продължи да функционира нормално и без парламентът да гласува бюджет или да приеме удължителен закон. Разбира се, приемането на удължителен закон дава по-голяма правна сигурност, тъй като отваря възможност за разписването на конкретни разходи и ангажименти.

И ако текущата законова рамка позволява да се избегне непосредствена бюджетна криза, то влизането в нова година без приет бюджет създава рискове както за предвидимостта на бизнес средата и икономиката като цяло, така и за нормалното функциониране на институциите, в т.ч. местните власти.

SafeNеws припомня още по темата:

Лидия Шулева: Започването на 2025 год. със стария бюджет е опасно

Източник: ИПИ