Историята зад мисията „Артемис II“ крие български подпис, който остава почти невидим за широката публика, но е ключов за едни от най-важните кадри в съвременната космическа история.
Това е работата на инж. Петко Динев – човекът, чиито камери „гледат“ Луната от борда на космическия кораб „Орион“
В рамките на мисията 14 камери, разработени от неговия екип, заснемат излитането и пътя на кораба, превръщайки се в своеобразните „очи“ на човечеството по пътя обратно към Луната. Това поставя българския инженер в малкия кръг специалисти, чиито технологии участват пряко в мисии на NASA.
Петко Динев е роден в Казанлък и завършва математическа гимназия в града, след което продължава образованието си със специалност „Приложна физика“ в Софийския университет. По-късно защитава докторат по електроинженерство в Атлантическия университет на Флорида. Още в ранните си години той се насочва към високите технологии и космическата индустрия.
През 2001 г. основава собствена компания във Флорида, специализирана в разработката на високотехнологични камери за индустриални и космически приложения. Днес неговите устройства са вече над 3000, изстреляни в орбита, а повече от 200 работят около Земята, включително на спътници и ракети.
„Предстои всяка година да има мисия до Луната“, казва Динев, подчертавайки новата ера на засилена космическа активност и честите мисии към естествения спътник на Земята.
Технологиите, които разработва, са създадени да издържат на екстремни условия – вакуум, радиация, огромни температурни разлики и силни ускорения. Част от камерите са подложени на тестове при минус 80 градуса и натоварвания до 100 пъти земното ускорение, което ги прави подходящи за работа в най-екстремната среда – открития Космос.
Инженерът разказва и за емоцията от изстрелването на ракети:
„Чу се тътен. В момента на стартирането на ракетата, тягата, която имат тези 6 двигателя, е невероятна“, спомня си той за мисията „Артемис I“, при която е бил на стартовата площадка.
Той описва преживяването като почти нереално – тъмнина, тишина и внезапно светлината на ракетата, която разцепва нощта над океана.
„Неописуемо преживяване е. Още повече, когато знаеш, че част от теб е в ракетата“, казва Динев, описвайки личната си връзка с технологиите, които е създал.
Освен за космоса, неговите камери намират приложение и в киноиндустрията – използвани са в продукции на режисьори като Стивън Спилбърг и Ридли Скот за заснемане на сложни визуални ефекти и екшън сцени.
В личен план Динев не крие, че решението му да напусне България е било свързано с разочарование от прехода след 1989 година. Той описва себе си като част от активните граждани на онова време, участвали в обществени процеси и надежди за промяна. По-късно обаче избира да продължи професионалния си път в САЩ, където според него възможностите са били по-ясни и отворени.
„Тях не ги интересува откъде идваш, а какво можеш“, обобщава той философията, която му е позволила да стигне до най-високото ниво в космическите технологии.
Днес неговият принос е част от мисията „Артемис II“ – проект, който бележи завръщането на човечеството към Луната. И макар самият той да стои далеч от прожекторите, неговите камери са там, където започва следващата глава от космическата история.
Източник: бтв
