Това пише Институтът за изследване на войната (ISW) за състоянието на фронта в Украйна.

Руските военни не успяха да принудят Украйна да капитулира пред максималистичните цели на Путин да замени украинското правителство с приемливо за Кремъл под прикритите призиви за „денацификация“, да унищожи способността на Украйна да се противопостави на всякакви бъдещи искания на Кремъл под призивите за „демилитаризация“ и да забрани правото на Украйна да избира сама дипломатическите и военните си партньорства под призивите за украински „неутралитет“.

Кремъл преследва и допълнителни неопределени цели за териториално завладяване на Украйна, които доведоха до незаконно анексиране на части от Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска област и окупиране на малки части от Харковска и Николаевска област, като нито една от тези цели не представлява отклонение или пълно изпълнение на първоначалните „основни“ цели на Путин.

Наскоро Путин отново подчерта, че целите му максимум в Украйна остават непроменени, а Путин и висши служители на Кремъл все по-често изразяват експанзионистична реторика, която показва, че тези цели не изключват по-нататъшни руски териториални завоевания в Украйна.

Руската победа при условията на Путин не предвещава непременно пълномащабно анексиране на Украйна към Русия и пълно заличаване на украинската държава, разбира се, но те със сигурност предполагат поне унищожаване на сегашната украинска държава и пресъздаването ѝ в изцяло доминирана от Русия единица, за което много вероятно ще е необходима пълномащабна руска военна окупация на Украйна.

ISW оцени, че сривът на западната помощ вероятно ще доведе до евентуален срив на способността на Украйна да удържа руската армия и че настоящата позиционна война в Украйна не е стабилна патова ситуация, тъй като сегашното нестабилно равновесие лесно може да бъде наклонено в една от двете посоки чрез решения, взети от Запада.

Продължаващата западна помощ в областта на сигурността, която дава възможност на украинските сили да отблъскват настоящите и бъдещите руски настъпателни усилия и да освобождават повече украинска територия, е единственият начин на действие в момента, който може да направи неуспеха на Русия да постигне максималистичните цели на Путин в Украйна постоянен.

Говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби заяви, че Белият дом смята, че руските сили ще могат по-лесно да провеждат настъпателни операции, когато зимните метеорологични условия станат по-благоприятни за водене на механизирани маневрени бойни действия (вероятно през януари-февруари 2024 г.) – оценка, която съответства на наблюденията и оценките на ISW за темпото на бойните действия в Украйна през зимата.

На 20 декември Кърби заяви, че руските сили възнамеряват да продължат настъпателните операции, особено около Авдеевка, и че Белият дом смята, че за руските сили ще бъде по-лесно да провеждат настъпателни операции, когато ниските температури замразят земята в края на януари и през февруари 2024 г.

От 2014 г. насам сезонът на есенната кал затруднява наземните маневри както на украинските, така и на руските сили, но периодите на продължителни ниски температури, които обикновено започват в края на декември, замразяват земята и позволяват на бронираните машини да се придвижват по-лесно, отколкото през калните есенни и пролетни месеци.

Времето обаче е променливо и предстоящият период на силно замръзване може да настъпи по-късно през годината – или изобщо да не настъпи, ако зимата е мека – и да представлява по-кратък прозорец с благоприятен терен за водене на механизирани маневрени бойни действия.

Руските сили започнаха локални настъпателни операции в цяла Източна Украйна в периода на най-трудните метеорологични условия през есенно-зимния сезон в опит да изземат и запазят инициативата, вместо да чакат сибирското застудяване.

През нощта на 20 срещу 21 декември руските сили нанесоха серия от удари с безпилотни самолети срещу Украйна. Украинските военновъздушни сили съобщиха, че руските сили са изстреляли 35 безпилотни летателни апарата Шахед-131/-136 от Приморско-Ахтарск в Краснодарския край, окупирания нос Чуада в Крим и Курска област, насочени към Киевска, Днепропетровска, Виницка, Черкаска, Херсонска, Запорожка, Николаевска, Хмелницка, Сумска, Полтавска, Черниговска и Кировоградска област.

Украинските военновъздушни сили заявиха, че украинските сили са свалили 34 Шахеда.

Съобщава се, че Япония се готви да преразгледа политиката си за износ на отбранително оборудване, за да попълни запасите на САЩ от ракети „Пейтриът“ и складовете на Обединеното кралство за артилерийски боеприпаси.

Съобщава се, че японското правителство ще се срещне на 22 декември, за да финализира плановете, които ще позволят първия износ на смъртоносно военно оборудване от 1967 г. насам, когато Япония установява своите Три принципа за износ на оръжие, които забраняват износа на отбранително оборудване за страни, участващи в конфликт.

Съобщава се, че преразглеждането ще позволи на японските производители да изнасят завършено отбранително оборудване в страната, в която е издаден лицензът за производство на това оръжие.

Японските ракети „Пейтриът“, изнасяни за САЩ, ще помогнат за попълване на американските запаси, което ще позволи на САЩ да изпратят повече ракети „Пейтриът“ в Украйна. На 21 декември „Файненшъл таймс“ (FT) съобщи, че Япония обмисля да изнесе и 155-милиметрови артилерийски снаряди за Обединеното кралство (UK), за да подпомогне косвено Украйна по подобен начин.

Руското министерство на външните работи (МВнР) възрази срещу военни учения в Япония с участието на японски военни, вероятно с цел да възпре или да отговори на решението на японското правителство да промени разпоредбите си за износ на отбранително оборудване.

На 21 декември руското МВнР заяви, че на 18 декември е изпратило официално възражение до японското посолство в Русия относно редовните военни учения на Япония, САЩ и Австралия на остров Хокайдо, като заяви, че ученията представляват потенциална заплаха за сигурността на Русия.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви на 18 декември, че Русия е „приключила“ всички териториални спорове с Япония.

Главният секретар на японския кабинет Йошимаса Хаяши оспори твърдението на Лавров на 19 декември, заявявайки, че Русия не желае да продължава преговорите по териториалните си спорове с Япония, след като Токио е наложил санкции на Русия.

Тристранните учения „Яма Сакура 85“ със САЩ, Япония и Австралия се проведоха от 4 до 12 декември, а командването на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион заяви, че ученията символизират ангажимента на участниците към общата визия за свободен, отворен и проспериращ Индо-Тихоокеански регион, което предполага, че ученията най-вероятно са насочени към Китай, а не към Русия.

Настояването на Русия, че ученията на японска територия с участието на японски военни заплашват Русия, въпреки предполагаемата и самопровъзгласена от Русия липса на териториални спорове с Япония, предполага, че Русия иска да бъде разглеждана като тихоокеанска сила.

Узбекското министерство на външните работи (МВнР) привика руския посланик в Узбекистан Олег Малгинов, след като руският ултранационалист и бивш депутат от Държавната дума на Русия Захар Прилепин предложи Русия да анексира част от Узбекистан, което вероятно показва опасенията на постсъветските държави от засилване на руските имперски намерения на фона на войната в Украйна.

На пресконференция на 20 декември Прилепин заяви, че Русия трябва да анексира територията, от която произхождат трудовите мигранти в Русия, „например [територията] в Узбекистан“.

Прилепин е виден руски ултранационалистически глас, който е свързан с Росгвардия и е ръководил руски батальон, който се е сражавал в Донбас преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

Прилепин оцелява и при предполагаем украински опит за убийство през май 2023 г.

Узбекското МВнР съобщи, че е извикало Малгинов на среща във връзка с изявленията на Прилепин и отбеляза, че „подобни необмислени изявления“ не кореспондират със стратегическото партньорство на Узбекистан и Русия.

Говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви, че изявленията на Прилепин „дори отдалеч“ не отразяват официалната позиция на руското правителство за отношенията му с Узбекистан, и заяви, че използването от Русия на чуждестранни трудови мигранти е от полза както за Русия, така и за страните на произход на мигрантите.

Изявленията на Прилепин вероятно отразяват нарастващото обществено недоволство в руската ултранационалистическа общност относно ролята на мигрантите в руското общество.

Разследване на базираното в Африка френско издание Jeune Afrique подчертава продължаващите усилия на Кремъл да поддържа и разширява влиянието на Русия в Централноафриканската република (ЦАР) и Сахел, като същевременно подчинява операциите на групата „Вагнер“ на континента.

Jeune Afrique отбелязва, че след прекратяването на въоръженото въстание на групата „Вагнер“ на 24 юни и последвалата смърт на финансиста на „Вагнер“ Евгений Пригожин през август, оперативни работници на Главното управление на Генералния щаб на руските въоръжени сили (ГРУ) все по-често придружават бойците на „Вагнер“ в Мали като част от усилията на руското Министерство на отбраната (МО) да поеме контрола над бившите елементи на „Вагнер“ в Мали и други африкански държави.

Jeune Afrique цитира анонимен източник, за който се съобщава, че е близък до френското разузнаване, и който твърди, че руският президент Владимир Путин се опитва да консолидира контрола над бившите оперативни работници на Вагнер в Мали, за да не „създаде още едно чудовище на Франкенщайн“, като даде прекалено големи правомощия на независимите операции на Вагнер в Африка.

Разследването на Jeune Afrique също така изтъква усилията на руското МО и ГРУ да уверят ръководството на ЦАР, където Вагнер в миналото е бил особено активен, че партньорството между ЦАР и Русия ще продължи да функционира ползотворно дори след смъртта на Пригожин.

Jeune Afrique допълнително подчертава, че хунтата се опитва да разшири отношенията си с Русия за „военни цели и цели, свързани със сигурността“.

Руският президент Владимир Путин продължава да официализира възможностите за депортиране на украински деца в Русия под прикритието на хуманитарни услуги. На 21 декември Путин подписа указ „за мерките за социална подкрепа на семействата с деца, пострадали от агресията в Украйна“, който разширява руския контрол върху окупираните райони на Украйна чрез финансова принуда и включва ключова разпоредба, която допълнително формализира съществуващия набор от схеми за депортиране под медицински претекст.

В постановлението се посочва, че настойниците на деца, които след февруари 2022 г. не са навършили 18 години и са пострадали, докато са живели в окупираните Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, имат право да получат еднократно обезщетение в размер на 100 000 рубли (1076 USD).

Разпоредбата за финансова подкрепа кодифицира социалния контрол върху окупираните райони на Украйна по троен начин – първо, като създава финансова зависимост от руските власти за изплащане на социална подкрепа; второ, като събира лична информация за украинските деца и техните настойници; и накрая, като представя украинските военни като опасни за украинските цивилни граждани по начин, който разпространява негативна представа за украинската държава.

Указът предвижда също така, че окупационните власти трябва да насочват децата към „санаториуми-курорти“ или по друг начин да осигуряват на децата „възможност да пътуват до място за почивка на лечение“ в случай на определени „медицински показатели“.

Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ обяви серия от санкции срещу търговци на петрол с непрозрачна собственост и руски корабен мениджър, които са помагали на Русия да заобиколи ограниченията на Г-7 за цените на руския петрол и петролни продукти.

На 20 декември OFAC обяви, че е наложил санкции на корабен мениджър с руска собственост, който е управлявал кораб, за който OFAC по-рано установи, че е транспортирал руски суров петрол над ценовия таван от 60 долара под прикритието на базиран в САЩ доставчик на услуги.

OFAC санкционира и двама корабни мениджъри, базирани в Хонконг, и един, базиран в Обединените арабски емирства (ОАЕ), за които се съобщава, че са направили над 150 обаждания до пристанища за доставки на руски петрол над ценовия таван от лятото на 2023 г. насам.

OFAC заяви, че ще засили процесите на преглед на доставчиците на услуги, за да приложи по-добре ценовия таван в съответствие с неотдавнашните ангажименти на Г-7.

На 20 декември Bloomberg съобщи, че около пет милиона барела руски суров петрол, които е трябвало да достигнат до индийските рафинерии, не са достигнали до тях през последните четири седмици по неуточнени причини.

Bloomberg съобщава, че пет кораба, които са имали за цел да доставят руския суров петрол, стоят на празен ход на няколко километра от местоназначението си и принадлежат на руската държавна танкерна компания Sovcomflot PJSC, която притежава шест от осемте танкера, на които OFAC вече е наложила санкции.

Друг танкер, собственост на Sovcomflot, според съобщенията е натоварил петролен товар на 19 декември и все още е на път да го достави на индийските рафинерии, планирано за 5 януари.

Източник: Институт за изследване на войната (ISW)