Начини за овладяване на инфлацията

Инфлацията може да бъде ограничена по два основни начина – чрез свиване на паричното предлагане, което особено през 2025 г. не беше направено. Въпреки режима на валутен борд, паричното предлагане беше увеличено чрез поемане на държавни заеми, които впоследствие се насочиха към социални плащания и ръст на заплатите в публичния сектор. Другият инструмент е ограничаването на потреблението, но вместо това в момента се наблюдава неговото стимулиране. Това обясни в „Здравей, България“ изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев.

Ролята на държавата и пазарните механизми

По думите му новата власт трябва да въведе ред в публичните финанси и „да не се занимава с пазарните механизми, които така или иначе ще донесат баланс“.

Догонващи доходи и ефектът на еврозоната

Икономистът Стоян Панчев обаче посочи, че още след първия инфлационен пик след 2021 г. е било ясно, че първо растат цените, а едва след това идва догонването на доходите, поне според данните на НСИ.

„В сегашната ситуация имаме допълнителни елементи – еврозоната. В момента, в който стана ясно, че ще влезем в еврозоната, от средата на миналата година започна допълнителен инфлационен импулс, който се насложи върху вече съществуващите. Тоест много от нещата, които водят до по-високи цени, са трудни за контролиране“, подчерта той.

Реалното състояние на бюджета

Според него ситуацията, в която се намира новото правителство, е по-сериозна, отколкото изглежда на пръв поглед.

„Първото нещо, което трябва да се направи е да се видят реалните данни за инфлацията и за други сектори на икономиката. Трябва да се влезе в дълбочина в проблемите с бюджета. Видяхме данните – първите данни за актуализация показват, че бюджетният дефицит за миналата година не е бил 3%, а изглежда е 3,5%. Аз твърдя, че е над 4%“, изчисли Панчев.

Кръстев заяви, че това, което „имаме като дефицит – е доста по-занижено“.

„Има счетоводни техники – например прехвърляне на капитал към Българската банка за развитие, с което се прикрива дефицит. Истинският дефицит вероятно е над 5%, ако махнем всички счетоводни трикове“, обясни той.

Риск от свръхдефицит и нужда от реформи

Според Кръстев в новия бюджет трябва да се заложат параметри, които да не доведат до процедура за свръхдефицит, тъй като при ниво над 3% рискът е реален.

„Трябва визия за следващите години. Трябва да започнем реалистично – да спрем да увеличаваме разходите, особено за заплати в публичния сектор. Трябва анализ и оптимизация“, подчерта той.