Празни улици, затворени магазини и села, в които са останали по няколко души – така изглежда част от България днес. Обезлюдяването в планинските и отдалечените райони променя цели региони, а историите на хората там се повтарят с различни имена и едни и същи липси.

„Имаше и магазин. Имаше училище“, казва Людмил от село Рашовица.

Людмил и съпругата му живеят от 25 години в Рашовица, на няколко километра от Монтана. Избират селото заради спокойствието и хората, но днес то е почти обезлюдено.

„Дойдохме, подписахме нотариалните актове и се заселихме. Оттогава сме тук“, разказва той.

С времето обаче животът в селото се променя драстично.

„Бяха към 1200 души. Имаше магазин, имаше училище. Сега сме останали петима“, казва Людмил.

По думите му хората не си тръгват, а просто изчезват с годините.

„Един по един си отиват – умират тук“, добавя той.

Днес най-близкият магазин е на километри, в съседно село. Хляб се купува веднъж седмично, а лекарствата са неизменна част от ежедневието.

„Ходим в Замфирово. Купуваме хляб, който държим в хладилника. Понякога по една седмица“, разказва Людмил.

Сред проблемите са липсата на вода, лошият път и слабата инфраструктура.

„Водата я спират постоянно. Нямаме вода дори за празници“, казва той.

Пътят също е в лошо състояние.

„Когато дойдохме, беше асфалтиран и сравнително добър. Сега е дупка до дупка. Дори колата ми пострада от една от тях“, спомня си Людмил.

Въпреки трудностите той и съпругата му не мислят да напускат.

На стотици километри в Родопите ситуацията е сходна. Там също селата постепенно се изпразват, но част от хората остават.

„Тук съм се родила. Сърцето ми е тук и няма да си тръгна“, казва Нора от село Чеплетен.

В селото някога е имало училище, читалище и детска градина, но днес от тях са останали само спомени.

„Имаше много хора, но младите заминаха към големите градове за работа и по-добър живот“, разказва жител на района.

В по-малките и отдалечени села като Горово условията са още по-тежки – без пътища и без мобилна връзка.

„Без обхват е много страшно“, казва местен жител.

Обезлюдяването засяга големи части от страната, най-силно – Северозападна България. По данни на експерти процесът продължава от десетилетия.

„От шестте района за планиране в пет населението намалява“, посочва проф. Александра Равначка от Института за изследване на населението и човека към БАН.

По думите ѝ в страната вече има близо 200 села без жители.

Заради демографския срив и европейските правила за финансиране районите за планиране ще бъдат намалени от шест на четири.

„Това е дълъг и сложен процес, но се надяваме да доведе до по-добра ефективност“, коментира проф. Равначка.

Прогнозите не са оптимистични. Според Евростат населението на България може да намалее с още около 1 милион души до 2050 г., а до края на века да достигне около 4,5 милиона.

„Липсата на инфраструктура, здравеопазване и образование ускорява обезлюдяването“, допълва експертът.

Според специалисти част от решенията минават през дигитализация и нови форми на работа.

„Добър интернет, телемедицина и възможност за дистанционна работа могат да върнат част от хората в селата“, коментира футурологът Мариана Тодорова.

Голямата надежда остава в създаването на по-добри условия за живот в малките населени места – пътища, вода, здравни услуги и свързаност.

Хората искат не много – път, вода и достъп до нормален живот. И най-вече усещането, че не са забравени. Защото докато има кой да нарича тези места свой дом, българските села ще продължат да съществуват.

Източник: bTV