Националният празник отмина, с него ще отминат и споровете между хората за Митрофанова, очакваме, може би, поредния протест на „Възраждане“ в защита на българския лев, чието златно покритие отдавна сме изгубили.
Но пиесата от Белия дом ще дава повод за коментари и анализи още години.
Междувременно стана ясно, че гл. прокурор е поискал имунитетите на депутати участвали в протеста против еврото, което доведе и до поругаването на сградата на ЕК в София.
И се сетих за нещо любопитно, като контрапункт на всякакъв вид децинформация от „Путиновата Русия.“
Знаете ли от къде идва думата рубла, която се равнява на българската стотинка? И да знаете – пак ще ви кажа.
Рублата идва от думата „рубить“ – тоест „да се сече, дялка“. Сребърното парче от което са „дялкали“ рубли се е наричало гривна или гривна сечена – пръстеновидни сребърни кюлчета, които се използвали като разменно средство в Древна Рус.
Когато някой искал да плати по-малка сума, просто отрязвал парче от гривната – оттам и „рубла“ (от „рубить“ – „сека“, „режа“). А от там и националната парична единица на Украйна – украинска гривна. Тази практика е съществувала от IX-XIII век, докато постепенно се е минало към сечените монети.
Днес рублата е образно казано „хартийка“, която дялкат със санкции и корупция.
А когато се говори за корупция, трябва ясно да се помни, че Доналд Тръмп беше осъден от НюЙоркския съд за злоупотреба с 2 милиона долара. Сегашният обитател на Белия дом и радетел за „справедливост“ се оказва, че е употребил нелегално дарения от фондацията си на стойност 2 милиона долара предназначени за ветерани.
Вместо за тях милионите отиват за финансиране на предизборната му кампания.
Тръмп признава „лична злоупотреба със средства“ и Съдът го задължава да върне парите, а сумата от 2 милиона долара да бъде преведена на 6 различни благотворителни организации, които нямат връзка с него.
Самата фондация е затворена от 2018 г., защото се е превърнала в „чекова книжка“ за настоящия президент. Според американските закони „благотворителните организации не могат да бъдат ползвани за политика“.
Не че законите някога са спирали Тръмп.
И трите му деца – Донлад – младши, Иванка и Ерик, са били директори във фондацията и също са осъдени. Като част от пробацията е трябвало да изкарат задължителен курс на обучение за това как функционират и как се управляват благотворителни организации.
Това е Тръмп. Първият осъден за престъпления американски президент.
Подписът на Тръмп
Подписът на президента Доналд Тръмп е голям, много тежък, нечетлив, изправен и изпълнен с остри ъгли. Тези характеристики разкриват много, но не всичко за личността, талантите и характера на президента.
Такъв анализ прави д-р Джеймс Мъри, дипломиран графоаналитик, пише колона за анализ на почерка в продължение на 31 години във Forest Park Review, а също и в Wednesday Journal
Големият подпис показва, че той има много високо мнение за себе си и често чувства превъзходство над другите.
Има значително самочувствие, амбициозен, егоистичен и суетен. Той е смел и не се страхува да приема предизвикателства.
Тръмп не може да търпи да бъде пренебрегван и има мания за величие. Той се впечатлява от хора с богатство и власт, като това фрустрира желанието му да бъде над тях.
Арогантен е, а чертите на подписа са изключително тежки и дебели, което предполага независимост, твърдост, упоритост и изключителна потайност.
Той преувеличава собственото си значение и обича да бъде в светлината на прожекторите.
За съжаление, той също е раздразнителен, импулсивен, агресивен и желае да има собствен път, без да се замисля за последствията.
Подписите на президента са изпълнени с остри ъгли и това показва, че той има остър ум.
Много интелигентен, съвестен и целенасочен, но има много вътрешни конфликти. Доналд Тръмп е нетолерантен, подозрителен, властен, безкомпромисен и лишен от емпатия.
Той се справя със значително емоционално объркване и невротичен страх. Въпреки че е многословен, той е сдържан и потиснат.
Така че президентът Тръмп е енигма!
Той е ярък, талантлив, очарователен и харизматичен, но също така е противоречив и объркан индивид, който не желае или не може да приеме съвет или напътствие.
И в заключение, въпреки интелигентността си, липсват търпение, състрадание и здрав разум, пише д-р Мъри.
Според психоаналитикът Рада Митева той е имал тежко детство с много авторитарни родители, които са докарали брат му до алкохолизъм и самоубийство, а него на 15 във военно училище…
„…всичко днес прозира и се прокрадва като от картина….някои на изток се възползват“, посочва тя.
В Декларацията за независимостта на САЩ пише:
„… че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с неотчуждаеми права, като правото на живот, на свобода и стремеж към щастие.“
Правото на щастие е споменато и в законите на държавата, вместо необходимостта от подчинение!
Това е причината преди години всеки президент на САЩ да бъде наричан „лидер на Свободния свят“.
Американците вече разбират смисъла на българската поговорка:
„Не се радвай на малко прасенце и на нов началник – не знаеш каква свиня ще се окаже“.
Какво повикало, такова се обадило. Крадецът започна да вика на Зеленски крадец и се опита да го унижи пред света.
Понякога обаче съдбата е кучка. Ако не и дадеш това, което иска, тя ще намери начин да накара и тялото ти да страда. И сега свободният свят вече страда, не се чувства свободен, стигна се до това социалните мрежи да гърмят от потресаващото поведение на собственият им президент, който са избрали само преди няколко месеца с убедително мнозинство.
Вайръл стана американецът, който плаче в опит да се извини на украиския президент от името на хората.
Има хора, които сияят, хубави са. Не перфектно красиви, но когато говорят, когато се смеят, когато ги гледаш – светят толкова силно, че просто не ти остава дъх да забележиш несъвършенствата.
Има и хора които сякаш някой отдавна е загасил.
Ярки примери са всички диктатори в световната история. В сегашната също.
За това хората казват, че е толкова важно какво носиш, когато си с празни ръце. Какво виждаш, когато си със затворени очи. Какво казваш, когато мълчиш. Какво даваш, когато нямаш нищо.
Важно е…за хората!
Какъв ще бъдеш днес, въпреки вчера и какво ще направиш сега, въпреки утре.
Подобен разум в нашите политици едва ли ще видим.
„Войната си остава най-мръсният бизнес, а вече публично се делят и държави. В предстоящите делби няма да има нужда от генерали, а от опитни търгаши“. Така определя ситуацията в последния си пост Кеворк Кеворкян, като допълва: „Никой няма да се интересува от причините за поредният сблъсък, от истината пък още по-малко.“
И припомня, че след всяка война остават три армии: от сакати, от опечалени и от крадци. Никой вече няма да се интересува от жертвите и техните близки.
Важни ще бъдат само крадците – те ще са новите герои, политици и управляващи.
А за да не завършваме песимистично ще добавя, че тогава може да сме по-добре. Все пак България е удивителна страна в която има такъв народ, но няма такава държава.
Всяка прилика с реални лица, партии и събития е напълно случайна.
Не случайно е само желанието за връщане в Париж на „Статуята на свободата“ – нейният първи дом.
