Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, сега енергиен експерт, в специално интервю за SafeNews обяснява тежкото състояние на „Булгаргаз“ и невъзможността му да се разплаща по договора с турската компания „Боташ“.
SN: Посланик Василев, „Булгаргаз“ вече няма средства да се разплаща с „Боташ“. Какво се крие зад това признание на служебния министър на енергетиката Владимир Малинов?
Точно това, което се крие. Договорът е сключен по такъв начин, че всяко финансово кървене от страна на „Булгаргаз“, има неизяснен край. За втора поредна година одиторите на компанията казват, че компанията е във фалит. Без значително вливане на средства от страна на държавата, тя би трябвало да бъде закрита. Налага се съобразяване с обективната действителност. Договорът е толкова лош, че компанията не може да постигне елементарно състояние на финансовото равновесие, за да може да продължи да оперира като функциониращо предприятие.
SN: Защо ситуацията в „Булгаргаз“ е много тежка, тя не беше много добра и преди договора с „Боташ“?
Това е дълга история. Като се започне с монополния договор с „Газпром“, който фактически прехвърляше монополно „Газпром“ на българска територия през неговата проекция „Булгаргаз“. След това като се мине през 2018, 2019, 2020 г., когато се забелязваха някакви надежди за диверсификация да тече природен газ. Те обаче не бяха съобразявани с портфейла на източници и клиенти, за да се стабилизира компанията. Бяха използвани посредници, които натовариха цените в ползата на частни интереси. И тук не случайно политици през „Булгаргаз“ си правеха своето лично благоденствие. След това когато „Газпром“ през 2022 г. прекрати изведнъж доставките, компанията внезапно беше принудена да купува по-скъп газ, за да не се допусне газова криза. Започна да купува всеки газ, до който имаше достъп, разбира се, на по-високи цени. След това пък дойде разривът между „Газпром“ и основните му агенти в Европа. Появи се войната. Цените скочиха. Това пък се отрази на потреблението, като го намали.
„Булгаргаз“ през цялото време нямаше нормално ръководство. А компанията си остана в един много тесен сегмент на търговец, напомня Илиян Василев.
И в Турция, и в Гърция успяха да разширят своята експозиция. Както и в Австрия, като проучване и добив. Излязоха извън страните си. „Булгаргаз“ няма нито един клиент извън България. Постепенно се стигна дотам, че нейният дял намаля на българския пазар. Има един основен доход, който е от азерския газ. И започна да купува от посредници. Някакво безумие се получи. „Булгаргаз“ купуваше руски газ, който идва от Турция през гръцки посредници, които след това го купуваха същия този газ от българската борса и тя инкасираше загуби. Т.е. наблюдаваме безумно поведение на ръководството, което със сигурност мога да предположа, че не е било пръв избор. Защото тогава се намесваха някои политици. Това е проблема с договора с „Боташ“, който се срина окончателно. Има на френски един израз: „le dernier coup de guillotine“ – последния удар на гилотината или милостта на палача. Той беше направен под диктовката на президента Радев.
Самото ръководство на „Булгаргаз“ беше последното, което искаше да подпише такъв договор, казва Илиян Василев.
Но през президента, през министъра и през тогавашния шеф на „Булгартрансгаз“, който сега е служебен министър и консумира плодовете на своя труд, се договори този документ. И накрая консумираме едно безумие върху стратегията ни като държава. Вместо да сложим като най-висок приоритет интереса на българския потребител, а това са всичко хора потребяващи топлинна енергия, топлофикация, торове, всички по веригата потербяващи природен газ в първичен и вторичен смисъл, пренесен през стоки.
Оказа се, че не градим стратегията си въз основа на интереса на хората, а на една компания „Булгартрансгаз“, която вдигна като национален интерес приноса на страната към други страни и така се получи абсурда, подчертава Илиян Василев.
Когато влагаш всичките си усилия да направиш максимално добър продукт, държавният търговец е в тежка ситуация и губи пазарни дялове. Хората не си дават сметка. Но ако стойността на „Булгаргаз“ примерно през 2018 г. е била около 600 млн., или 700 млн., или 900 млн. в зависимост от операцията, тя в момента е нулева или почти нулева. Те нямат кой знае какви активи. Имат дългове. И тези всички пари ние сме ги загубили. Защото ние всички сме съакционери на „Булгаргаз“. Тя е държавна компания.
SN: Посланик Василев, какви могат да бъдат параметрите на новите условия, които „Булгаргаз“ иска да бъдат предоговорени с „Боташ“? Има ли полезен ход с този договор?
Проблемът там е много по-тежък. От гледна точка на това, че от известно време, да речем от началото на тази година, Турция е залята от евтин руски газ, който е много по-евтин от всичко друго, което е на пазара. Включително и на българската борса се появиха количества, които са много по-евтини от европейските газови пазари. А основната част от договорите са сключени на такава база. И когато турската борса е с по 5-6 евро на мгвт/ч., а това представлява примерно 15% от цената, се обърква абсолютно целия регионален пазар. Защото всички искат да закупят от евтиния газ.
Заради евтиния руски газ доставките на газ през терминалите било през Турция, било през Гърция пресъхнаха, обяснява Илиян Василев.
Ако видите доставките на втечнен природен газ през турските терминали, те имат толкова рязък спад, че са нищожно малко. Там където е имало по 5-6-7 доставки на газ, сега има максимум една доставка. По-голямата част от случаите не са предварително обозначените, а се внася руски втечнен природен газ. Поради тази промяна няма смисъл да държиш такива капацитети, тъй като тече природен газ. „Булгаргаз“ може да си купи от борсата много по-евтин газ. Така договорът става абсурден. Във всеки момент, когато поръчаш нашия природен газ от договора, който е много по-скъп, първо, губиш от цената. Второ, от преноса през Турция. Една от причините например е регулираната цена на КЕВР да бъде много по-висока от борсовата. И КЕВР формира цена, която уж да защитава потребителя, но така го защитава, че той плаща повече. Безумие. Което означава, че отдавна трябваше да реорганизираме този пазар, но много хора в България нямат такова мислене.
SN: Посланик Василев, защо е страхът от приватизацията на „Булгаргаз“?
Ситуацията е малко като 97-а година – ако си спомняте, там имаше една БГА „Балкан“. Финансовите резултати са отрицателни. Ситуацията е изключително тежка и държавата има два варианта. Единият вариант е да налее още 5-600 милиона, за да капитализира „Булгаргаз“. Това обаче трябва да бъде свързано с някакъв бизнес план, с някаква нова стратегия. Защото начинът, по който тази компания се управлява сега, е абсурден. Тя допуска всякакви политици, всякакви катамаранци, всякакви импресионисти да влизат и да налагат какво ли не. Единият да налага договор с „Турски поток“, с какви ли не оси с „Колмар“ и с всякакви други, в които интересът на „Булгаргаз“ е последен.
И които след като всички преди това си вземат своето, накрая българският потребител го отнася, твърди Илиян Василев.
Първият вариант за спасение на „Булгаргаз“ е увеличаване. Но ако вие нямате увереност, че ще можете да отделите политиците от професионалния екип, и да наливате още повече пари нищо няма да стане. Между другото в енергетиката това се прави нон стоп, защото това е национално достояние – както казват руснаците. Т.е. „Булгаргаз“ не трябва да пада. Другият вариант е, като няма какво да правят, защото проблемът е по-голям от управленска гледна точка, приватизацията е единственият начин да можете да отделите политиците, които паразитират върху „Булгаргаз“. Това естествено се налага. Иначе компанията не може да работи с отрицателни стойности, делът й ще падне. И ако преди три-четири години можеше да я продадем за 600-700 милиона, сега вероятно ще има съдбата на „Балкан“. Ако някой я вземе и ще обещае инвестиции в бъдеще, той ще спечели. Логиката е на пазара.
SN: Посланик Василев, служебният министър Малинов съобщи за възможността „Булгаргаз“ да предложи прехвърляне на част от правата по този договор на трети страни. Какво означава това?
Това е за да не съдят „Булгаргаз“. Защото турците могат да го съдят, като й предявят претенции. Защото текущият договор с „Боташ“ беше политически договорен от президента Радев и от енергийния министър Росен Христов, преди ръководството на „Булгаргаз“ изобщо да го е видяло. В него неустойката е около два милиарда. Два милиарда не само ще потопят „Булгаргаз“, ами веднага ще потопят българския бюджет. Аз го гледах този договор. Той не е правен от хора, които защитават българския интерес с идеята, да има равноправна ситуация.
Договорът с „Боташ“ с тази голяма неустойка е направен, за да не може да бъде развален. Или ако бъде развален, България да плати много, обяснява Илиян Василев.
А това знаете ли в бизнеса кога се практикува? Когато срещу тези абсолютно неравноправни и загробващи условия в договора, имате насрещен интерес. Друг, който не е упоменат в договора. И разбира се, това нещо няма кой да го разследва. Малко пошумяха в миналия парламент. Но всички големи играчи преди да търсят справедливост в съд и прокуратура ще гледат да се договорят на принципа: „ти ще затвориш очи за този мой зулум, аз – за твоя“. И така минаваме.
SN: Посланик Василев, какво става с проектите за половин милиард евро за увеличаване на капацитетите на две от старите газови връзки на България с Гърция и Румъния?
Това пък е друга история. Вече разказах за това, как руският газ тотално доминира. Става въпрос за огромни количества тръбен газ, който няма откъде другаде да влезе в Европа. И ако в края на 2024 г. се прекрати украинският транзит, ние ще станем единствената страна в Европа, в която той да влиза. По тази причина Москва има нужда освен по сегашната схема с „Турски поток“ през Сърбия и Унгария, да може да влиза нагоре към Румъния, Словакия. И пак казвам – той е най-евтин газ. Цената на руския газ не е пазарно определена. Тя се определя политически в Кремъл. Целта е да се измести всякакъв друг газ и се нарежда на „Газпром“.
Действително себестойността на добива на руски газ е много под продажната му цена, така че гъвкавостта на „Газпром“ е много по-голяма, отколкото на който и да е друг, обръща внимание Илиян Василев.
Единствената възможност да влезе още руски газ не е през „Турски поток“, той вече е ангажиран, с него повече газ не може да се достави. Единствената възможност е през вертикалния газов коридор или през риверса на обратния поток на „Транс Балкан“, който от Турция върви нагоре към Румъния. По време на строителството на „Турски поток“ част от „Транбалканския газопровод“ беше използвана, за да се пренася газ от „Турски поток“ до Провадия. От Провадия тръгва на запад вече изцяло нов сегмент. И още в предусловията за строителство на „Турски поток“ „Булгартрансгаз“ трябваше да възстанови една отсечка между Рупча и Ветрино именно като част от вътрешната мрежа на „Трансбалканския газопровод“. Тя трябваше да се възстанови, за да не се компрометира свързаната пропусквателна способност на „Трансбалканския газопровод“, която е доста голяма – тя е над 13, 18, 19 милиарда кубически метра.
Битката е решена на пазарен принцип: никой не може да измести руския газ, азерски газ няма в такива количества, друг газ не влиза де факто до този момент, втечненият природен газ колкото и да влиза, той е много по-скъп от руския, казва още Илиян Василев.
И сега битката е за тези разширения на системата – две от тях са в отсечката след Кулата в посока към Ихтиман, а третото е това при Рупча, за което говорим. Номинално логиката е, че след Гърция, през България и Румъния се получава вертикален газов коридор. Там ще се инвестират доста големи средства. Проблемът е, че като се завърши и ако се завърши, ако не бъдат предприети някакви стъпки, за да се изравнят условията на конкуренция между руския газ, който реализира дъмпинг, и другия газ, всичките тези капацитети – а те вече са ангажирани от свързани с руски компании търговци, които си правят простата сметка, че ако руският газ е най-евтин, ние с тях ще работим.
Така че диверсификация, която стъпва върху руски газ, пълни касите на посредници, закключава анализа си Илиян Василев.
А това е ситуация, от която България можеше да се възползва прекрасно, ако имаше нормално ръководство, нормални търговци и нормален бизнес. Сега в момента в България влизат все повече и повече чужди компании, нашите компании не излизат в чужбина. И единственото, с което се бием в гърдите, е, че нашата преносна система се ползва от повече хора, но от това държавният ни търговец „Булгаргаз“ фалира.
