Дни след бруталното убийство на Младежкия хълм в Пловдив темата за радикализацията на деца и младежи в интернет отново излиза на преден план. В събота вечерта МВР задържа 18 души в частен клуб, където е била използвана забранена символика. Има подозрения, че част от тях са свързани с международната неонацистка мрежа „Кръв и чест“. Сред задържаните има криминално проявени лица, включително и осъждани. Как онлайн групите могат да въвличат деца и младежи в радикални идеологии и да ги превърнат в извършители на тежки престъпления, както и как обществото може да ги предпази, коментира проф. Илия Савов, заместник-ректор на Академията на МВР.

Радикализацията онлайн се превръща в световен феномен

Според него радикализацията в интернет далеч не е явление, ограничено до България. Той я определя като глобален процес, който се разраства паралелно с развитието на дигиталната среда.

„Ако погледнем хронологията назад във времето, през 2016 г. Интерпол предупреди за такива групи, които се създават в дигиталното пространство. Впоследствие Европол и ФБР предупреждават навсякъде по света, че радикализирани групи започват да насочват своето внимание именно към децата. И в крайна сметка ние виждаме резултат. България не е изолиран случай. Това е един, за съжаление в кавички, световен феномен, който ще се разширява все повече и повече заради неконтролируемото действие в дигитална среда. Ускорителят, за съжаление, ще бъде изкуственият интелект и невъзможността да се реагира веднага и своевременно, за да се даде добър резултат“, заяви Савов.

Огромни финансови ресурси зад дигиталната престъпност

По думите му едно от най-сериозните предизвикателства е финансовата мощ на дигиталните престъпни структури, които разполагат със значително по-големи ресурси за технологично развитие.

„Дигиталната престъпна икономика генерира милиарди на годишна база, които не се контролират по никакъв начин или поне се опитват да бъдат контролирани, но не с необходимия резултат. Държавите имат конкретни бюджети. Те се финансират съответно от данъците, тоест от събирането на данъците на гражданите, което се пренасочва към структурите за сигурност и Министерството на вътрешните работи. Ресурсът е ограничен. Тук вече идва моментът, в който дигиталните престъпни консорциуми инвестират стотици милиони за усъвършенстване на алгоритми и автоматизирани бот системи, които разпознават жертвите в много по-ранна фаза, отколкото ние можем да го направим“, обясни експертът.

Как се подбират потенциалните жертви

Савов разказа и как според него протича процесът по идентифициране и привличане на потенциални жертви, като особено уязвими се оказват децата и младежите.

„Когато говорим за дигитални хищници или за радикализация, или за създаването на един процес, който аз наричам идеологическа хибридизация, това е моментът, в който се селектират конкретни жертви и им се предоставят възможности да могат да се почувстват уникални. Там започва утвърждаването им в затворени чатове и форуми, където не се комуникира с хора, а се комуникира с предварително подготвени автоматизирани ботове, за да могат да настроят младите хора към по-радикални мерки и агресия“, обяснява Савов.

По думите му сред най-рисковите групи са децата, които не получават достатъчно внимание, подкрепа и контрол от семейството.

Когато рискът влиза през екрана

„Пътувайки из страната, през последните шест години съм обучил над 29 хиляди деца. Това, което мога да кажа, е, че най-уязвимите групи са децата, чиито мама и тати са ги изоставили. Някъде там, в стаята с телефона им, рискът влиза през екрана. Не на улицата, в читалището или пред училището“, категоричен беше той.

Савов подчертава, че проблемът се задълбочава, когато родителите не успяват да забележат навреме промените в поведението на децата. В същото време учителите често не знаят по какъв начин да подадат сигнал, а институциите не винаги действат достатъчно бързо и координирано.

„Проблемът е, че когато децата остават сами, родителите не могат да разпознаят сигналите. Учителите не знаят как да докладват. И съответно реакцията на институциите не е с необходимото взаимодействие и координация“, посочи той.

Децата трябва да познават опасностите в социалните мрежи

Савов е категоричен, че социалните мрежи сами по себе си не са проблемът. Според него решението не се изчерпва със забрани, а включва обучение на децата, така че те да могат сами да разпознават опасните ситуации и да се предпазват.

В работата си с ученици той се стреми да им предостави практически знания за начина, по който функционира дигиталната среда и какви рискове крие тя.

„Това, на което аз ги обучавам, е да погледнат реалността. Какво представлява социалната мрежа, какво им предлага, как приложението, което инсталират в телефона си, може да следи техните действия, как могат да се предпазят сами и да разпознават педофилите“, каза той.

Забраната на социалните мрежи може да крие нови рискове

По повод предложението за ограничаване на достъпа до социалните мрежи за деца под 16 години, Савов заяви, че не подкрепя въвеждането на подобни мерки без предварително обсъждане с достатъчно специалисти и експерти.

Според него една пълна забрана би могла да доведе до неочаквани и дори по-сериозни последствия, тъй като децата могат да потърсят алтернативни пространства за общуване, които са много по-трудни за наблюдение.

„Цената ще бъде много по-силна и много по-тежка от тази, която плащаме в момента. Когато забраним социалните мрежи и децата не са предупредени какво следва, когато се отделят в затворени чат канали, които държавата няма как да забрани всички, тогава ще дойде най-големият проблем. Обмяната на информация и самоутвърждаването в затворени чат групи, където органите рядко ще бъдат в състояние да реагират навреме. Това е наистина много важен момент – да разберем, че когато забраняваме нещо, първо трябва да го обясним. Забраната е само спирка към поредния риск в дигитална среда“, категоричен бе експертът.

В заключение проф. Савов призова за общи действия между институциите, родителите, училищата и обществото. Според него ефективната превенция на радикализацията сред децата изисква не само реакция след възникването на проблема, но и постоянно обучение, ранно разпознаване на сигналите и по-добра координация между всички отговорни страни.