Прогноза за бюджетен натиск и външен контрол

Тази оценка изрази пред БНР икономистът Кузман Илиев, лидер на политическа формация „България може“.

„Курсът на българската финансова система не е променен. Няма как и вълкът да е сит, и агнето – цяло“.

Той предупреди, че предстоящият бюджет вероятно ще бъде изготвен с цел да се балансират различни обществени интереси, което според него крие риск от стратегическа грешка. Илиев описа ситуацията като системен проблем, който не може да се реши с частични мерки.

Реформи, разходи и ролята на държавата

„Надявам се управляващите, които имат пълната подкрепа на обществото, да се опитат да запушат дупките, да направят орязване на нефункциониращи цели сектори. И в никакъв случай да не си позволяват с арогантност, с регулации, със заплахи към тези, които работят, да се опитват да пълнят една дупка, която може да се запълни точно с обратното. Държавата да не е мащеха, а да бъде помощник на работещите, за да вкарат повече пари в системата. Това е съвсем различна философия“.

В този контекст той подчерта, че е необходимо преструктуриране на публичните разходи и по-ясна насока към ефективност, като се ограничат сферите, които не носят реална добавена стойност. Според него държавата трябва да се въздържа от политики, които затрудняват бизнеса, и вместо това да насърчава икономическата активност.

Дългова динамика и икономически приоритети

По думите му страната вече се намира в състояние, което може да се определи като дългова спирала, но тя все още може да бъде овладяна при правилни действия.

„Трябва орязване на непродуктивни разходи и сигнал, че няма да задушим онези, които вкарват пари в бюджета, като им вдигнем осигуровките. Да вкарваме пари в бюджета през работеща икономика, а не през осигуровки, които ще убият донора. И втората линия – България трябва да вземе политически решения, с които да си ограничи разходите. … Нашата политика е функция на процеси, които са вън от нас“.

Той акцентира върху необходимостта от намаляване на неефективните публични разходи и избягване на повишаване на осигурителната тежест, която според него би могла да навреди на икономическата активност. В неговата визия бюджетната стабилност трябва да се търси чрез растеж на реалната икономика, а не чрез допълнително натоварване на работещите.