Европейската икономика навлиза в период на засилен стагфлационен натиск на фона на поскъпващата енергия и забавящия се растеж, като в Брюксел се засилват предупрежденията за фискална предпазливост и координация между правителствата и Европейската централна банка.

Според пролетната прогноза на Европейската комисия растежът в еврозоната ще се забави до 0,9% през 2026 г. спрямо 1,3% през 2025 г., докато инфлацията ще се ускори до 3% при 1,9% година по-рано – значително над целевото равнище от 2% на ЕЦБ.

„Налице е стагфлационен натиск, но Европа е устойчива“, заяви гръцкият финансов министър Кириакос Пиеракакис, председател на Еврогрупата.

Инвеститорите вече реагират на риска от продължителен инфлационен шок, като доходността по държавните облигации достига най-високи нива от години, което увеличава натиска върху публичните финанси, бизнеса и домакинствата.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди финансовите министри, че прекомерно разхлабване на фискалната политика в отговор на енергийния шок може да наложи ново повишение на лихвите.

„Обсъдихме фискалния отговор на енергийния шок и подчертах, че мерките трябва да бъдат временни, целенасочени и насочени към най-уязвимите“, заяви Лагард.

По думите ѝ всяко отклонение от тези принципи би могло да наложи промяна в паричната политика на ЕЦБ.

Европейската комисия призова държавите членки да ограничат помощите до най-уязвимите групи и да прилагат временни и целенасочени мерки, вместо универсални субсидии, които стимулират допълнително потреблението на горива.

„Препоръчваме временни и целенасочени мерки, а не политики, които поддържат или увеличават търсенето на изкопаеми горива при ограничено фискално пространство“, заяви еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис.

Някои държави, сред които Италия, настояват разходите за подпомагане на цените на горивата да бъдат изключени от бюджетните правила на ЕС , подобно на разходите за отбрана. Това обаче среща съпротива от Европейската комисия и мнозинството финансови министри.

„Знам, че някои държави предлагат това, но отварянето на обща дерогация е трудно, защото това е криза на предлагането, а не на търсенето“, заяви белгийският финансов министър Венсан ван Петегем.

Източник: БТА