Икономическото състояние на страната, нарастващият бюджетен дефицит и политиките за доходите предизвикаха оживен обществен и експертен дебат, в който журналистът Петър Илиев, икономистът Никола Филипов и председателят на АИКБ Васил Велев представиха различни оценки и предложения за изход от ситуацията.
„От февруари до март бюджетният дефицит е нараснал с 1 млрд. евро, което е предизвикало остра реакция на правителството, включително обсъждане на намаляване на капитала на Българската банка за развитие“, заяви Илиев.
Васил Велев посочи, че към момента ситуацията не е критична, тъй като във Фискалния резерв има средства за няколко месеца напред.
По думите му обаче не трябва да се допуска резервът да се изчерпа, защото това би довело до значително по-високи лихви на пазарите.
Той подчерта, че държавният дълг нараства ускорено – от 24 млрд. евро през 2024 г. до 37,5 млрд. евро към 2026 г., а при същата тенденция може да се удвои до 2028 г.
Икономистът Никола Филипов обясни, че за първите четири месеца на годината разходите са се увеличили със 17%, докато приходите – с 10%, което води до дефицит. По думите му държавата не може да финансира трайно разходите чрез дълг, тъй като това ще доведе до повишаване на лихвените нива. Той уточни, че към момента ситуацията е стабилна, но са необходими структурни реформи.
Според тях съществува риск от развитие по гръцкия или румънския сценарий.
Петър Илиев смята, че идеята за намаляване на администрацията е положителна, но недостатъчна. Според него без ограничаване на ръста на минималната работна заплата и пенсиите проблемите няма да бъдат решени.
Васил Велев отбеляза, че през последните години възнагражденията в публичния сектор растат между 10% и 14% годишно, докато производителността – едва с 1% до 3%.
Никола Филипов беше категоричен, че минималната работна заплата трябва да бъде замразена, тъй като оказва натиск върху частния сектор. По думите му трябва да бъдат премахнати и автоматичните механизми за индексация.
Велев допълни, че автоматизмите засягат не само минималната, но и средната работна заплата в редица сектори като МВР, отбрана и образование.
„Бюджетната сфера е пренаселена – имаме с ¼ повече заети, отколкото население, което тя да обслужва. Не стига, че е много, но и заплатите са значително по-високи от частния сектор, който пълни бюджета и плаща заплата”, уточни още той.
Илиев цитира статистика, според която 1,5 милиона заети в частния сектор издържат 2 милиона пенсионери и 600 хиляди души в публичния сектор.
Според Филипов е необходимо да се преразгледа максималният осигурителен доход, а той и Илиев се обединиха около тезата, че държавните служители трябва сами да поемат осигурителните си вноски.
Финансистът допълни, че замразяването на минималната работна заплата и премахването на автоматизмите биха допринесли за стабилизиране на публичните финанси. Велев добави, че са необходими и допълнителни мерки, включително преразглеждане на пенсионните добавки, въведени по време на COVID-19.
Филипов отбеляза, че подобни стъпки биха ограничили новия дълг и инфлацията. Илиев изрази мнение, че при прилагането на пакет от мерки е възможно постигане на балансиран бюджет, докато Велев уточни, че това не може да се случи в краткосрочен план.
SafeNews припомня, че икономическите процеси са инерционни и дори при започване на реформи ще е необходимо време, за да се усети реален ефект върху публичните финанси и икономическата стабилност.
Финансова аларма! Новата власт наследява натрупани проблеми (ВИДЕО)
Източник: NOVA
