Бюджетът влиза в опасна зона, а управляващите вече подготвят обществото за решения, които трудно ще бъдат посрещнати спокойно – за това предупреди бившият външен министър и вицепремиер Ивайло Калфин в коментар пред БНР, след като финансовият министър Гълъб Донев представи тревожни данни за състоянието на публичните финанси.

Според Калфин днешният брифинг не е случаен — той е сигнал, че предстоят мерки за ограничаване на разходите и свиване на бюджетния дефицит.

„Всички управляваха с къс хоризонт“

По думите му, кризата не може да бъде хвърлена върху едно конкретно управление.

Калфин смята, че причините се натрупват през последните пет години, белязани от краткотрайни редовни и служебни кабинети, които са работили без дългосрочна перспектива.

„Всички, които са управлявали през последните 5 години, са управлявали с много къс хоризонт. И това си има цена“, подчерта той.

Според него е напълно очаквано новите управляващи да обвиняват предшествениците си, но реалността е, че отговорността е споделена.

„Не може всички мерки да се харесват“

Бившият социален министър предупреди, че стабилизирането на бюджета няма как да стане само с популярни решения. По думите му, политическата отговорност означава именно да се приемат и мерки, които няма да бъдат посрещнати добре от всички обществени групи.

Калфин обаче подчерта, че хората биха приели ограниченията, ако има яснота и усещане за справедливост.

„Когато се прави съкращение, трябва да е ясно кой носи тежестта“, заяви той.

Споменът от кризите още тежи

Според Калфин, България не трябва да подценява опасността от разхлабване на бюджетната дисциплина, особено при валутен борд. Той напомни, че през последните десетилетия страната е поддържала нисък дефицит и дълг именно заради тежките уроци от миналите финансови кризи. По думите му, ограниченията не трябва да се правят „заради Брюксел“, а заради стабилността на самата държава.

„Съкращенията няма да решат проблема“

Калфин изрази и съмнение, че орязването на администрацията само по себе си може да реши проблема с дефицита. Според него предстои много по-труден разговор — не просто за икономии, а за това как държавата ще разпредели тежестта на кризата. Защото когато бюджетът започне да се пропуква, политическите обвинения са само началото. След тях идва въпросът кой ще плаща сметката.

Източник: БНР