Президентът на САЩ Доналд Тръмп е дългогодишен противник на политиките срещу климатичните промени и съюзник на петролната индустрия. И все пак той прави повече от почти всеки друг, за да ускори глобалния преход от изкопаеми горива към чиста енергия и електрически превозни средства. След като САЩ и Израел удариха Иран в края на февруари, Техеран затвори Ормузкия проток и предизвика най-голямото прекъсване на доставките на петрол в историята. По ирония на съдбата за Тръмп и неговите донори от петролната индустрия, тази криза може да се окаже необратима повратна точка за чистата енергия.

Години наред застъпниците на изкопаемите горива рекламираха петрола, газа и въглищата като „надеждна“ енергия. Този наратив е обърнат. Изкопаемите горива станаха скъпи и ненадеждни, докато възобновяемите енергийни източници са евтини, надеждни и сигурни.

За първи път повече от 50 държави ще се съберат следващата седмица в Колумбия, за да обсъдят как да намалят и прекратят зависимостта си от въглища, петрол и газ. Историческата конференция беше планирана преди войната с Иран. Но тазгодишната енергийна криза значително повиши залозите.

Петролната криза е реална

Затварянето на тесния Ормузки проток от Иран спря петролните танкери да достигат до местоназначението си. Но това не беше всичко. Досега в конфликта са повредени над 60 газови и петролни обекта. Дори и да се постигне трайно прекратяване на огъня, тези последици ще се усещат месеци и години наред.

Около 80% от задържания суров петрол е бил предназначен за Азиатско-тихоокеанския регион. Изправени пред намаляващите доставки, правителствата в региона прилагат спешни мерки, като изпращане на работниците у дома, забрана на пътуванията на министри, нормиране на горивото и съкращаване на учебните часове.

Проблемът е особено сериозен в Тихия океан. Много островни държави използват дизел за производство на електроенергия. В отговор лидерите обявиха регионално извънредно положение.

Сметките за внос на гориво вече бяха основна тежест за тихоокеанските държави, което доведе до усилия за преминаване към местни възобновяеми енергийни източници. Сметките за гориво могат да се увеличат с 933 милиона австралийски долара във Фиджи (почти три пъти повече от бюджета за здравеопазване).

Борба за енергия

Когато енергийните доставки са нарушени, лидерите имат три възможности: да намерят алтернативни източници, да намалят потреблението или да преминат към алтернативи. В много краткосрочен план държавите се стремят да запазят доставките, точно както направи австралийският премиер Антъни Албанезе миналата седмица в Малайзия.

Държавите също предприеха стъпки за намаляване на потреблението. Това може да има трайни последици. По време на петролните шокове в Близкия изток през 70-те години на миналия век цените на петрола се утроиха и след това отново се удвоиха. Властите реагираха, като подобриха енергийната производителност, за да правят повече с по-малко. Крайното търсене на петрол на глава от населението в света достигна пик през 1979 г. и никога не се е възстановило.

Но истинската разлика спрямо преди половин век е, че алтернативите на изкопаемите горива са готови за праймтайм. От 70-те години на миналия век цената на слънчевите панели е паднала с 99,9%, докато цената на вятърната енергия е паднала с 91% от 1984 г. насам. Цените на батериите са паднали с 99% от 1991 г. насам.

Това означава, че сега е осъществимо за много държави да преминат към тези алтернативи.

Европейският съюз ще ускори електрификацията, след като сметката му за изкопаеми горива се увеличи с над 36 милиарда долара от февруари насам. Франция удвои държавната помощ, за да помогне на домакинствата да преминат към електрически превозни средства и да електрифицират отоплението на домовете си. Зависимата от вноса Южна Корея получава 70% от суровия си петрол през Ормузкия проток. Сега страната планира да удвои капацитета си за възобновяеми енергийни източници в рамките на четири години.

Електрическите превозни средства в стартова готовност?

Тазгодишният петролен шок показва признаци за създаване на непланирана социална повратна точка – праг за самозадвижваща се промяна, отвъд който системите преминават от едно състояние в друго. Климатолозите предупреждават за повратни точки на климата, които усилват обратната връзка и ускоряват затоплянето. Но социалните учени посочват и положителни повратни точки – колективни действия, които бързо ускоряват действията в областта на климата.

Напливът към електрически превозни средства е показателен пример. В Австралия цените на бензина скочиха с почти 50% през март, а на дизела – с повече от 70%. Не е изненадващо, че продажбите на нови електрически превозни средства са на рекордно високо ниво, а продажбите на употребявани електрически превозни средства се удвоиха миналия месец.

1,3 милиона хибридни и батерийни електрически превозни средства в Австралия избягват почти 15 милиона литра употреба на бензин и дизел всяка седмица.

Напливът към електрически транспорт е глобален. Повечето нови китайски автомобили се захранват с батерии, а не с петрол. Батерийните електрически превозни средства се продаваха повече от бензиновите автомобили за първи път в Европа през януари.

Конференция за отказ от изкопаеми горива

Рутинното изгаряне на въглища, петрол и газ е основният двигател на климатичната криза. Миналата година най-висшият съд в света ясно заяви, че държавите имат задължението да спрат изгарянето на изкопаеми горива.

Но изкопаемите горива почти не са споменавани през 30-те години на световни преговори за климата, отчасти поради блокиране на усилията от страна на големите износители на изкопаеми горива и лобистите.

Разочарована от бавния напредък, коалиция от десетки държави заобиколи глобалните преговори за климата, за да обсъди как всъщност да се премахнат изкопаемите горива.

Първата от тези срещи на върха ще се проведе следващата седмица. Повече от 50 държави ще се съберат в Санта Марта, Колумбия, за да обсъдят потенциален самостоятелен договор за управление на постепенното премахване на изкопаемите горива, като същевременно се защитават работниците и финансовите системи.

Колумбийският министър на околната среда Ирене Велес Торес казва, че това се случва в „най-добрия възможен момент“, тъй като петролната криза фокусира глобалното внимание върху зависимостта от изкопаеми горива.

Ако срещата на върха следващата седмица даде реален тласък за отказване от изкопаеми горива на фона на енергийната криза, бихме могли да я разглеждаме като социална повратна точка, в която първите потребители действат сериозно. и ще улеснят останалия свят да я последва.

The Conversation/превод: SafeNews