Марк Глава 6
34 И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?
38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.
39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
42 И всички ядоха и се наситиха.
43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
Из Румен Радев, глава 1
Политиката обича чудесата. Особено онези, при които множеството е нахранено, редиците са подредени, а накрая кутийте с бюлетини са пълни. В българския политически пейзаж днес Румен Радев не лови просто с една въдица – той хвърля мрежа в електоралното море. И каквото влезе вътре, е добре дошло. Стратегията не е да се разчита на тясна партийна ниша, а да се обхване възможно най-широк периметър – разочаровани, протестно настроени, национално чувствителни, социално тревожни, институционално скептични. Мрежа, а не кука.
Тази тактика има логика в условия на фрагментиран парламент и уморено общество. Когато хората са „като овце, които нямат пастир“, те търсят фигура, а не платформа. Търсят тон, а не детайл. В този смисъл около Радев се създава пространство на неизвестното – проект, който още не е напълно изговорен, не е структурно оформен, не е натоварен с конкретни коалиционни ангажименти. Точно това неизвестно в момента му носи условна преднина – говори се за 10%. Но неизвестността е ресурс с кратък живот.
Но тук идва парадоксът. Преднината на Радев ще започне да се топи в момента, в който той започне да говори като лидер на конкретен политически проект. Досега той можеше да бъде надпартиен коректив, институционален критик, морален арбитър. В кампанията обаче всяка дума ще бъде позиция, всяка позиция – линия на разделение.
Когато мрежата е широка, тя събира различни видове риба. Но когато започнеш да я вадиш, неизбежно част от улова се изплъзва.
Радев ще отвори фронтове за атака – по геополитика, по икономика, по кадрови решения, по предишни служебни управления. Ще му бъдат задавани въпроси, на които досега не се е налагало да отговаря в партиен контекст. Ще се търсят противоречия между думи и действия. Това е нормалната логика на демократичния сблъсък. Преднината от 10% е функция на очакване; кампанията ще я превърне в функция на конкретика.
На този фон Борисов и Пеевски мълчат. Но мълчанието в политиката рядко е пасивност. То може да е изчакване, наблюдение, акумулиране на аргументи. Да оставиш опонента да говори първи означава да му позволиш да очертае собствените си уязвимости. Въпросът е още колко ще продължи това мълчание. Кампаниите имат динамика – в началото се сондира, в средата се атакува, в края се мобилизира.
Ако Радев успее да превърне широката мрежа в устойчива коалиция от интереси, той ще остане водещ фактор. Ако обаче вътрешните противоречия на събрания електорат излязат на повърхността, част от „наситените“ ще си тръгнат.
Политиката не е чудо с пет хляба и две риби. Тя е процес на постоянна легитимация.
В крайна сметка изборите ще покажат дали множеството ще остане подредено „на редици, по сто и по петдесет“, или ще се разпръсне при първия по-силен вятър на кампанията. Мрежата може да бъде хвърлена широко. Истинският въпрос е какво ще остане в нея, когато дойде време за преброяване.
Калин Каменов/fakti.bg
