Когато тогавашният директор на ЦРУ Уилям Бърнс провежда своя разговор с Владимир Путин в края на ноември 2021 г. по защитена телефонна линия, той вече разполага с разузнавателни данни, според които Кремъл се готви за най-мащабната сухопътна инвазия в Европа след 1945 г.
4 години и половина по-късно в обширно интервю за The Economist, той определи настоящия етап не като прелом на самото бойно поле, а като такъв в начина, по който руският политически елит започва да гледа на войната.
Бърнс споделя как самата среща от ноември 2021 г. го оставя по-разтревожен, отколкото е бил на отлитане за Москва
Точността на събраните разузнавателни данни надхвърля чисто военното планиране и включва детайли относно политическата подготовка: на нива от самото федерално правителство до кметовете в отделни градове.
Федералната служба за сигурност (ФСБ) предварително разпределя кой украински служител на коя длъжност ще бъде поставен след предполагаемия колапс на украинската държавност. Бърнс окачествява тази подробност като показателна – именно че водещата роля в планирането е отредена на службата за вътрешна сигурност. От гледната точка на Путин и тесния му кръг Украйна никога не е била въпрос на външна политика, а на вътрешно възстановяване на имперския порядък.
Тази фиксация, която Бърнс споделя, че е чувал много пъти директно от самия Путин, изгражда оперативната рамка на цялата инвазия: Русия не може да бъде велика сила, а Путин не може да бъде велик руски лидер, освен ако не държи под свой контрол Украйна и избора ѝ. На срещата в Москва Бърнс вижда събеседника си напълно непреклонен. Дори изложените, по нареждане на президента Джо Байдън, подробности във връзка с последици, санкционни и военни, от евентуалната инвазия, не предизвиква нито отрицание, нито оспорване.
Посланието на Путин към западния свят се свежда до три думи:
„И какво ще направите по въпроса?“
Зад тази увереност стои серия от стратегически предположения, които по-късно се оказват дълбоко погрешни.
Путин преценява, че САЩ са в позиция на тактическа слабост след пандемията и след хаотичното изтегляне от Афганистан, че европейските лидери не разполагат с политическа воля за продължителна конфронтация и че самата руска армия, подложена на усилена модернизация в последното десетилетие, ще прегази безпроблемно украинските войски.
Към това се добавя личното убеждение на Путин, което самият той се опитва да втълпи на Бърнс като на „бавноразвиващ се ученик в начално училище“ – че Украйна не е истинска държава, че тя е слаба, разделена и податлива на бърза дезинтеграция отвътре.
Точно тук, по сметката на Бърнс, се крие и грешката, която Путин не вижда:
систематичната работа на ЦРУ с украинските служби за сигурност след незаконното анексиране на Крим през март 2014 г. изгражда оперативна спойка, която агенцията познава отвътре. На същата среща Бърнс поставя въпроса пред хора от обкръжението на Путин и лично пред самия него: разбират ли, че украинците ще се борят с максимална упоритост и ще имат пълната подкрепа на Вашингтон? Отговорът не идва с думи. Той идва на терен още в първите дни на инвазията от февруари 2022 г.
4 години по-късно цената на тази погрешна сметка е документирана.
Бърнс потвърди публични оценки, според които руските загуби надхвърлят милион убити и ранени, а Путин е заложил бъдещето на руската икономика на военновременна траектория. През пролетта Кремъл получи временно облекчение в резултат на войната срещу Иран и ситуацията в Ормузкия пролив, което се изразява в два едновременни ефекта.
Първо, сътресенията на енергийните пазари вдигнаха руските приходи от износа на въглеводороди. Второ, излизащите от складовете на Пентагона зенитни ракети, които биха стигнали до Украйна, бяха пренасочени към операциите в Близкия изток и попълване на изразходените запаси на американските военни. Според Бърнс именно отсъствието на зенитните ракети, от които украинците така отчаяно се нуждаят, е най-болезнената косвена последица за Киев.
Това облекчение обаче е временно и натискът продължава да се натрупва не само от загубите и въздействието на украинските удари с дронове по руска енергийна инфраструктура, които според интервюиращия журналист от The Economist нанасят тежки щети на сектора, но и от едно по-фундаментално явление: руският елит за пръв път започва да поставя под въпрос ключовата увереност, върху която Путин гради войната – че времето работи на негова страна.
Бърнс споделя, че само преди година собствената му оценка е била, че руският президент се чувства твърде самоуверен и вярва, че е способен да изтощи украинците до политическа капитулация. Днес, по същата му оценка, голям брой представители на руския елит, а и такива извън него, започват да задават въпрос, който дълго време беше табу:
защо не виждат никаква вероятност за пробиви на фронта в обозримо бъдеще?
Тази промяна намира потвърждение в публикация, разпространена от The Economist
Няколко седмици по-рано, в публикацията високопоставена бивша фигура от руския политически елит споменава за бъдеще след Путин и за преход на реториката от „нашата война“ към „неговата война“. Въпреки това Бърнс не подкрепя прекомерния оптимизъм: натрупаният натиск още не е достигнал степен, която да застраши контрола на Путин върху руското общество.
„Той все още е доста добър в едно нещо – да репресира хората и да обезсърчава всеки, който би си помислил обратното“, обясни бившият директор на ЦРУ. Репресивната машина, наследена и доразвита от ФСБ, продължава да работи на пълни обороти.
Следователно, прогнозата на Бърнс не е еднозначна. Той е на мнение, че Путин и обкръжението му започват да усещат значително по-тежък натиск за влизане в сериозни преговори.
От друга, точният момент остава неясен: „следващия месец или след шест месеца, трудно е да се определи с абсолютна точност сега“, заяви Бърнс.
Той все пак остава категоричен за едно: натискът трябва да бъде поддържан както по икономическата ос, така и на бойното поле, защото единственото нещо, което би накарало напълно непреклонния, но прагматичен Путин да преговаря сериозно, е увереността му, че алтернативата ще се окаже много по-скъпа.
Димитър Димитров/ SafeNews
Източници: The Economist, Frontline Monitor
