Като гръм от ясно небе любимият празник на хлапетата от община Елин Пелин – Хелуин ще бъде помрачен. Кметътът издаде заповед, с която забрани празника в училищата, детските градини и читалищата на територията на общината заради 1 ноември – Денят на народните будители.

По традиция 1 ноември се чества с особена тържественост в град Елин Пелин – с молебен и факелно шествие, в което се включват стотици жители на града и околните села, ученици, учители, спортисти, читалищни самодейци и духовни лица.

„Според мен Денят на народните будители трябва да бъде национален празник, защото тогава се прекланяме пред крепителите на българския дух – онези, които запалиха искрата на българщината някога и тези, които я поддържат жива и днес. Затова в Елин Пелин избираме да празнуваме светлината на знанието и родолюбието, а не сенките на чуждите обичаи“, заяви Ивайло Симеонов, кмет на Община Елин Пелин.

Вторият удар по празника идва и от пазарите и от тържищата, които се оплакват от мижав интерес към аксесоар №1 за празника – тиквите.

Въпреки масовата мода, тръгнала от Щатите и завладяла света, у нас опашки за тикви няма. Даже напротив – голямото предлагане и свитото потребление правят така, че цените на есенния продукт стремглаво да вървят надолу. По борсите цената варира от около 80 стотинки до левче за килограм и стига до 2 лв. в кварталните магазини и по-големите вериги. Само допреди две седмици за кило тиква се плащаше с около 50 стотинки нагоре.

„Тая година има много тикви. От Хасковските села караме, хората там си продават и около къщите, но клиентела няма. Изхвърляме здрави, хубави, тикви“,оплаква се пред „Сейфнюз“ търговец от пазар за плодове и зеленчуци.

Дори наближаването на Хелоуин – на 31-и октомври, не променя ситуацията.

„Това не е български празник. Само хлапетата, моята внучка също, го почитат. Ама майките не им купуват тикви за фенери. Патриотки са. А на децата не им се занимава. Кой ще мъкне тикви и ще обикаля пазарите. Обличат се, гримират се и толкоз“, смее се е търговецът.

И добавя, че за да сме здрави, трябва да ядем сезонни продукти. Атиквата е богата на витамини и от нея стават чудни ястия – от супи, до десерти, че и за гарнитура на свинско върви,обяснява с настроение, въпреки слабия оборот, продавачът.

По-възрастните трудно се захласват по Хелоуин и поради факта, че от години Българската православна църква клейми празника като го определя за практика, която популяризира страх, смърт и окултни символи. Отделно обществото ни е настроено патриотично и в семействата се почитат предимно традиционните празници. По-гневните нашенци влизат в спор и бранят нашите си Ден на будителите и Сирни заговезни, които според тях американският обичай се опитвал да измести.

За хлапетата празникът на мъртвите е истинско забавление

За повечето младежи обаче това е ден, който приемат като чисто забавление, без да влагат религиозен смисъл. Затова и нищо чудно, че натуралните тикви у нас не са на мода – няма кой да се занимава от хлапетата да ги търси по села и паланки, да ги чисти, приготвя и т.н. А и в моловете вече има всякакви изкуствени варианти, маски и пр. аксесоари за нощта срещу новата година. Да. Няма грешка – за древните келти, от където идва езическият обичай Сауин, наследен днес от Хелоуин, новата година настъпва тъкмо в нощта на 31-и октомври срещу първи ноември. Тогава, според вярванията на келтите,починалите през изминалата година навестяват света на живите, в търсене на живи тела, в които да се вселят.

За да се предпазят, хората гасят огъня в огнищата си и се събират около огньовете, палени по случая от жреците-друиди, които устройват гадания. Събралите се се опитват да изглеждат колкото се може по-страшно, обличайки и надявайки животински кожи и глави, с намерението да изплашат привиденията и да ги отблъснат назад в света на мъртвите.

Така обичаят е прераснал до днешните познати ни най-вече от филмите тиквени фенери и облечени в страшни дрехи хлапета, които крещят: „лакомства или пакости“. У нас последното не е много разпространено. Но пък все повече училища, детски градини, езикови школи и клубове често организират тематични партита, където децата се обличат в костюми на вещици, вампири, зомбита и други страховити персонажи.

Провеждат се работилници за изработка на маски, костюми, декорации или издълбаване на тикви, а в културните центрове често се използва Хелоуин като повод за запознаване с англоезичните култури. Нощните клубове и баровете също правят Хелоуин партита с конкурси за най-добър костюм.

Няма лошо да се забавляваме с чуждите традиции, щом те носят знание за даден ритуал, стига да познаваме добре и собствените си традиции. Може пък един ден да е модерна кукерска дискотека, кой знае.

Автор: SafeNews/Над публикацията работи -Камелия Павлова