Прекратяването на Черноморската зърнена инициатива постави под сериозна въпросителна продължаването на износа на украинско зърно. Миналата седмица като алтернатива на блокираните и обстрелвани черноморски и дунавски пристанища на Украйна се очерта Хърватия, но според анализатори вариантът адриатическата страна да се превърне във врата към света за украинското зърно на този етап е нереалистичен, анализира БТА, цитирана от „Сега“.

Миналата седмица на посещение в Украйна пристигна хърватският външен министър Гордан Гърлич-Радман. Двамата с украинския си колега Дмитро Кулеба обсъдиха двустранното сътрудничество, като от срещата се разбра, че ударението в разговорите е било поставено върху варианта хърватските пристанища да поемат украинския зърнен износ, както и върху предоставяната от Загреб военна помощ на Киев.

„Договорихме се за използването на хърватските портове на Дунав и Адриатическо море за превоз на украинско зърно. Предстои да започнем работа по набелязването на възможно най-добрите маршрути към тези пристанища така, че да използваме максимално тази възможност. Всеки принос в разблокирането на износа, всяка отворена врата е истински принос в гарантирането на продоволствената сигурност на света“, посочи след срещата с хърватския си колега Кулеба, цитиран от УНИАН.

Украинският дипломат номер едно отбеляза, че подобно на разговорите с всички останали партньори на Киев главната тема в обсъжданията с Гърлич-Радман са били оръжията, но отказа да сподели подробности в тази връзка.

Двамата са обсъдили и подготовката на международна дарителска конференция за разминирането на Украйна, която ще се състои в Загреб през октомври.

Въпросът за украинския зърнен износ отново излезе на дневен ред, след като на 17 юли Русия едностранно обяви, че излиза от Черноморската зърнена инициатива – сключеното миналата година с посредничеството на Турция и ООН споразумение за осигуряване на безопасни коридори за износ на зърнената реколта на Украйна.

Последвалите удари на Москва по украинските черноморски портове Одеса и Николаев направиха невъзможно по-нататъшното им използване за износ на зърно, а след като на прицел бяха взети и дунавските пристанища на Украйна, най-вече Измаил и Рени, стана ясно, че и този маршрут е опасен, което наложи Киев да търси алтернативни решения.

ЛОГИСТИЧНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ХЪРВАТСКИЯ ВАРИАНТ

Предложението на Загреб да помогне за реализирането на украинския зърнен износ първоначално предизвика въодушевление, че е намерен изход от кризата с експорта на продукцията на един от най-големите зърнени производители в света, какъвто е Украйна, но според анализатори това няма да стане лесно поради редица фактори, един от които са логистичните пречки.

Чисто географски погледнато, украинското зърно трябва първо, по някакъв начин да измине разстоянието от Украйна до Хърватия, което не е малко. Това по обясними причини вече няма как да стане по Дунав през пристанищата Измаил и Рени, затова най-лесният вариант е то да се превози по Черно море до румънското пристанище Констанца и оттам по Дунав да достигне до хърватското дунавско пристанище Вуковар, отбелязва „Дойче веле“.

Но портът в този хърватски град е малък и не притежава необходимите възможности да поеме такива огромни количества стоки. Текущият му капацитет за обработка на товари е 1,2 милиона тона годишно, което звучи внушително, но това не се отнася за насипни товари като зърното, а за товари като контейнери и други. Пристанището освен това разполага само с един-единствен силоз за съхранение на зърно със скромния капацитет от едва 10 000 тона.

За сравнение, по данни на ЕС между август 2022 и май 2023 г. Украйна е изнесла по черноморските зърнени коридори над 30 млн. т зърно и други продоволствени стоки, а за превоза на целия този обем са били необходими над 1080 кораба, което означава, че Вуковар няма как да играе значима роля в реализирането на украинския зърнен износ.

Проблемен остава въпросът и как зърнените товари ще стигнат до големите адриатически пристанища на Хърватия Задар, Риека или Сплит.

Един голям камион може да превози не повече от 45 т на един курс, което означава, че за транспорта на 1 млн. т ще са нужни над 22 000 тежкотоварни автомобила, а едва ли хърватската пътна мрежа може да поеме такъв трафик, отбелязва „Дойче веле“.

Остава възможността с железопътните превози, но хърватската жп мрежа не е в добро състояние – голяма част от нея дори не е електрифицирана – което ще направи транспорта на житото през хърватските железници скъп и бавен.

„За реализирането на такава транспортна операция ще са нужни огромни вложения и доста време. Това ще отнеме години. Не само железниците, но и пристанищата, за които в момента се говори, не са готови да поемат такива големи обеми насипни товари. Всичко това ще излезе много скъпо“, каза пред „Дойче веле“ Любо Юрчич, почетен професор в стопанския факултет на Загребския университет и бивш икономически министър на Хърватия.

ЛИПСА НА ИКОНОМИЧЕСКА ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ

Износът през Хърватия няма да е особено изгоден за Украйна от финансова гледна точка. Житото в момента се търгува на международните пазари на цени от около 350 евро за тон, а царевицата – на 260 евро/т, което означава, че дори и Хърватия да успее да изнесе 1 млн. тона зърно, това ще донесе печалба от едва 300 млн. евро.

При това голяма част от тези пари няма да стигнат до украинските земеделци, тъй като всеки по транспортната верига също ще иска да удържи за себе си някаква печалба.

Според Юрчич разноските по износа на украинското зърно ще бъдат неоправдано високи за Хърватия и това няма да може да бъде компенсирано дори и от положителното въздействие, който ще бъде генерирано за експорта на Киев.

ПОВЕЧЕ СИМВОЛИЧЕН ЖЕСТ КЪМ КИЕВ И БРЮКСЕЛ, ОТКОЛКОТО РЕАЛЕН ЕФЕКТ

Освен помощта в продоволствената сфера Загреб оказва на Киев и военна помощ. През май Хърватия дари на Украйна 14 хеликоптера Ми-8, но според Юрчич тази подкрепа, както и обещаното съдействие за износа на зърно са по-скоро символичен жест без кой знае каква реална тежест. Той даде пример с военната помощ, която Хърватия е предоставила досега на Украйна, която по думите му е „в рамките на статистическата грешка“.

„Дали става дума за хеликоптерите или за друго въоръжение и боеприпаси, всичко това е израз на символична подкрепа. Вероятно украинците са изразходили предоставените муниции само за един ден.“
Според Юрчич жестът на хърватския външен министър при посещението му в Киев миналата седмица е бил насочен освен към Украйна и към Европейската комисия. „Хърватия често изразява по-голяма подкрепа за инициативите на ЕС, отколкото съюзът иска от нея, очертавайки се като една от страните в Евросъюза с най-голяма благоразположеност към политиката на Брюксел“, посочи Юрчич.

По думите му с предложението за зърното Хърватия преди всичко е искала да покаже съпричастност с Украйна, както и че е на нейна страна и че я подкрепя. „Това беше по-скоро символичен жест на подкрепа“, каза той.