Русия прави оръжия със светкавична скорост, денонощно… Ето какво се случва в оръжейните заводи на Путин! Руското оръжейно производствос основание тревожи европейските военни планировчици.
Докато Украйна се опитва да се снабди с боеприпаси, оръжия и оборудване за своята отбрана, Русия предприема масирано индустриално производство през последните две години. Което надмина очакванията на много западни специалисти по отбрана.
Общите разходи за отбрана нараснаха до приблизително 7,5 % от БВП на Русия. Веригите за доставки бяха преработени, за да се осигурят много ключови суровини и да се избегнат санкциите. А заводите за производство на боеприпаси, превозни средства и оборудване работят денонощно. Често на задължителни 12-часови смени с двойно повече извънреден труд. За да поддържат руската военна машина в обозримо бъдеще.
Russian arms production worries #Europe’s war plannershttps://t.co/K17cg2ORzC
Supported by 7.5% of GDP, #Russia‘s massive ramping up of military-industrial production has put defence at the heart of its economy as it rapidly becomes capable of sustaining a long war pic.twitter.com/PZoJZPKEf2— Geopolitics (@PhilipCMead) February 16, 2024
Трансформацията постави отбраната в центъра на руската икономика.
Този месец Путин заяви, че във военнопромишления комплекс са създадени 520 000 нови работни места. Като сега в него работят около 3,5 милиона руснаци, или 2,5 % от населението. Машинистите и заварчиците в руските заводи, произвеждащи военно оборудване, сега печелят повече пари от много мениджъри и адвокати с бели якички. Според анализ на руските трудови данни от ноември, направен от Moscow Times.
В четвъртък Путин посети Уралвагонзавод, най-големия производител на основни бойни танкове в страната. Където работниците се похвалиха, че е сред първите, въвели денонощно производство. Руският лидер обеща финансиране, което да помогне за обучението на още 1500 квалифицирани служители за завода.
Докато войната в Украйна се проточва вече трета година, огромните руски инвестиции в армията, които тази година се очаква да бъдат най-големите като дял от БВП от времето на Съветския съюз насам, притесняват европейските военни плановици.
Те твърдят, че НАТО е подценил способността на Русия да поддържа дългосрочна война.
„Все още не сме видели къде е точката на пречупване на Русия“, каза Марк Рийсик, заместник-директор в отдела за планиране на политиката на естонското министерство на отбраната. „По принцип една трета от националния им бюджет отива за военно производство и за войната в Украйна … Но не знаем кога това действително ще се отрази на обществото. Така че е малко трудно да се каже кога това ще спре“.
Един от ключовите показатели в артилерийската война е вътрешното производство на снаряди. Което според експертите възлиза на 2,5-5 млн. единици годишно.
Рийсик нарече тенденциите обезпокоителни, като отбеляза, че през следващите една-две години производството може да надхвърли 4 млн. единици. Вносът на повече от един милион снаряди, които вече са внесени от Северна Корея. Както и стратегическият запас от снаряди в милиони, дават на Русия допълнителна възглавница.
Макар че този брой може да не осигури на Русия необходимия капацитет за значителни териториални придобивки през 2024 или 2025 г., той все пак поставя Украйна в значително неизгодно положение на фронтовата линия. Където Русия има превъзходство в артилерийския огън поне три към едно, а често и повече.
„Наистина е много по-високо, отколкото очаквахме“, каза Рийсик за данните за руското производство.
„Икономика на Калашников“
Голяма част от това е залегнало във военно-промишления комплекс на Русия. Разрастващ се гигант от близо 6000 компании, много от които преди войната рядко са излизали на печалба. Но това, което му липсваше като ефективност, се компенсираше със свободен капацитет и гъвкавост. Когато руското правителство внезапно увеличи производството на отбранителни продукти през 2022 г.
Ричард Конъли, експерт по руската армия и икономика в тинктанка Royal United Services Institute в Лондон, я нарече „икономика на Калашников“. Която според него е „доста несложна, но издръжлива, създадена за широкомащабна употреба и за използване в конфликти“.
Той каза: „Руснаците са плащали за това в продължение на години. Те субсидират отбранителната промишленост и мнозина биха казали, че прахосват пари за случая, че един ден трябва да могат да я увеличат. Така че до 2022 г. това е било икономически неефективно, а след това изведнъж изглежда като много хитро планиране“.
Това се различава значително от западните, особено европейските, производители на оръжия.
Които обикновено управляват икономични операции, работещи в различни държави и са предназначени да максимизират печалбата за акционерите.
Русия управлява военната си индустрия, като преназначава персонал, увеличава бюджети и подава големи поръчки на ad hoc основа. Русия изпитва затруднения при снабдяването с компоненти за по-сложни оръжия. Като например ракети. Особено ако санкциите се прилагат по-строго. Но засега тя успява да продължи да доставя балистични ракети „Искандер“ и крилати ракети „Кх-101“.
“We still haven’t seen where is Russia’s breaking point.“ On Russian shell production, the Kalashnikov economy, and how defence spending is now king. “Russia’s been paying for this for years. They’ve subsidised defence so one day they could scale it up.“ https://t.co/caVdcxkx0k
— Andrew Roth (@Andrew__Roth) February 15, 2024
В началото на 2023 г. руското правителство модернизира и рационализира производството на артилерийски снаряди и други ключови елементи във военните действия.
Като например военни превозни средства.
„Войната доведе до безпрецедентно преразпределение на богатството, като по-бедните слоеве се възползваха от държавните разходи за военно-промишления комплекс“, казва Денис Волков, директор на Левада център, фирма за социологически проучвания в Москва. „Работниците във военните заводи и семействата на войниците, сражаващи се в Украйна, изведнъж имат много повече пари за харчене. Техните доходи са се увеличили драстично.“
Проучването на „Левада“ показва, че 5-6% от тези, които „преди не са имали достатъчно пари, за да си купят потребителски стоки като хладилник, сега са се придвижили нагоре към средната класа“.
Русия ще плати за това, като увеличи разходите си за отбрана до близо 11 трлн. рубли през следващата година. Което е увеличение със 70% и ще надхвърли социалните разходи за първи път от времето на Съветския съюз. Путин се опитва да финансира войната, да поддържа социалните разходи и да избегне рязка инфлация наведнъж, което Александра Прокопенко, изследовател от фондация „Карнеги“, нарича „невъзможна трилема“.
Засега високите цени на петрола помагат да се смекчи ударът. Но войната е на път да промени руската икономика отвътре.
„В миналото, през целия постсъветски период, бих казал, че петролът беше водещият сектор на руската икономика“, казва Конъли. „Сега казвам, че това е отбраната, а петролът е този, който ще плаща за нея. И това създава проблеми в дългосрочен план.“
Денонощно производство
Нов анализ на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) изчислява, че Русия е загубила 3000 бойни бронирани машини през последната година и близо 8800 от началото на войната.
Неспособна да произведе почти толкова машини, Русия основно е обновявала остарялата техника, която според Конъли много други държави отдавна биха изхвърлили.
Руските заводи твърдят, че са доставили 1 500 основни бойни танка тази година. От които 1 180 до 1 280 са били реактивирани от складовете, според IISS. Тези цифри, заедно с реактивираните бронетранспортьори и бойни машини на пехотата, означават, че Русия „ще може да поддържа нападението си срещу Украйна при сегашните темпове на изтощаване още две-три години, а може би и повече“, смята групата.
Руските заводи изградиха нови производствени линии и започнаха да наемат служители, като понякога използват принудителен труд, за да увеличат производството си.
Курганмашзавод, който произвежда бойните машини на пехотата БМП-2 и БМП-3, е привлякъл студенти и затворници, за да помогне на завода да спази сроковете. Дмитрий Медведев, бивш президент на Русия, а сега заместник-председател на Съвета за сигурност, е обиколил завода през 2022 г. и е предупредил в завод за танкове за възможността за наказателни обвинения за неизпълнени държавни поръчки.
Работниците разказаха пред местните медии, че са били прехвърлени на шестдневна работна седмица и 12-часови смени заради т.нар. специална операция на Русия в Украйна.
Един от синдикалните лидери заяви, че новите смени се налагат по силата на специална заповед, издадена от Путин през август миналата година. Която може да изисква от работниците да работят допълнително време „без тяхно съгласие“. Стига да не надхвърлят допълнителни четири часа на ден.
„Днес в Русия на практика всички военно-промишлени предприятия с допълнителни държавни поръчки работят по този график“, заяви пред вестник „Новие известия“ Андрей Чекменов, ръководител на Руския съюз на индустриалните работници.
„На практика е забранено да се отказва допълнителна смяна. Или се съгласяваш, или те уволняват, а трети вариант няма“.
Източник – Guardian/Превод:SafeNews
Още новини четете в категорията Свят
За още актуални новини: Последвайте ни в Google News
