ПЛАНИНАТА НА ДЪЛГОВЕТЕ? Така е озаглавен новият пост на икономиста и разследващ журналист Григор Лилов. В него той разкрива колко е глобалният дълг в момента, каква е тенденцията за развитие на дълга и коя е най-задлъжнялата държава.
SafeNews публикува поста без редакторска намеса:
ПЛАНИНАТА НА ДЪЛГОВЕТЕ? СТРАШНА ЛИ Е?
315 трилиона долара (315 хиляди милиарди – 315 000 000 000 000) е световният дълг.
Срещу него стои световен брутен продукт (БВП) от 109.5 трилиона долара (стойността на всички стоки и услуги)
Това сочи статистиката на Института по международни финанси (глобална организация с над 400 члена – водещите световни банки, застрахователи и др.)
Дълговете на гражданите са 59.1 трилиона долара.
Бизнесдълговете са 164,5 трилиона долара (от които 70,4 трилиона са на финансовия сектор)
Държавният дълг е 91,4 трилиона.
Тенденцията през тази година е за растеж на всички дългове.
Всъщност данните, колкото и да са стряскащи като числа, не са толкова показателни. Основното при дълговете е сумата на годишните плащания по тях спрямо годишните доходи на гражданите, приходите на фирмите и бюджетите на правителствата. Но точни данни в световен мащаб няма, а оценките за доходите са прекалено относителни.
В тази връзка: Япония е може би най-задлъжнялата държава в света с 6 пъти дълг по-голям от брутния й вътрешен продукт. Но проблем с плащанията по борчовете е нямало, няма и не се очаква.
Въпреки че България се доближава постепенно до средните доходи в ЕС от началото на века, пътят ѝ на развитие остава неравномерен.
До 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) е достигнал 62,1 на сто от средния БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност, но България остава най-бедната страна членка.
Освен това институционалните и правителствени слабости продължават да възпрепятстват по-бързия растеж и развитие на производителността.
Икономическият растеж е спаднал умерено през 2020 г., следван от рязко възстановяване през 2021-2022 г.
Фискалната позиция на страната остава силна въпреки дискреционните разходи заради различни кризисни ситуации. Нетният дефицит не е надхвърлил границата от 3 на сто през никоя от кризисните години, а държавният дълг – при прогнозирани 23,8 на сто от БВП през 2023 г. – е останал един от най-ниските в ЕС. През 2015-2020 г. икономическият растеж е подобрил жизнените стандарти за средните и най-бедните 40 на сто от домакинствата.
