Дни след като Доналд Тръмп посочи заплахата от Русия като причина за анексирането на Гренландия, президентът на САЩ покани Владимир Путин да се присъедини към неговия Съвет на мира. През последните седмици реакцията на Москва на маневрата на Тръмп в Гренландия беше също толкова дезориентираща. Служители на Кремъл редуваха престорено съчувствие към жителите на арктическия остров и открит ентусиазъм от усилията на Тръмп да го привлече в американската прегръдка.

Гренландия се превръща в руска стратегия

Противоречието сочи към умишлена стратегия: използване на кризата за отслабване на западното единство, като същевременно Тръмп се фокусира върху други теми.

В седмиците, след като Тръмп залови венецуелския президент Николас Мадуро и заплаши да се намеси в Иран, Русия изглежда е оставила настрана другите си геополитически амбиции, включително в Арктика, за да държи Вашингтон в ъгъла по отношение на Украйна. Междувременно изглежда се надява, че напрежението около Гренландия ще разбие НАТО и ще вбие още клинове между най-важните съюзници на Киев.

„Трудно би било да си представим нещо подобно да се случи преди“, каза руският външен министър Сергей Лавров по време на пресконференция, сухо злорадствайки от намаляващите перспективи за запазване на НАТО като единен западен военно-политически блок.

Тревогата около Гренландия вече се отплати на Кремъл, като измести Украйна от дневния ред в Давос. Европейските лидери се втурнаха към алпийския ски град, за да се опитат да разрешат кризата с ледената земя.

„Гренландия идеалното решение“, написа Сергей Марков, прокремълски политически анализатор, в своя Telegram канал.

Напрежението между Европа и САЩ може да послужи като стъпка към разпадането на НАТО.

„Тогава ЕС ще бъде принуден да спре войната си срещу Русия“, продължи Марков.

След години, прекарани в критикуване на „колективния Запад“, прокремълските пропагандисти предлагат страната сега да седне и да гледа как враговете ѝ се спъват.

„Нашият водещ принцип е: Нека се разкъсват един друг“, коментира експертът Владимир Корнилов в политическо токшоу.

Лавров отдели време по време на пресконференцията си за малко тролване.

Отхвърляйки твърденията, че Москва желае Гренландия, руският висш дипломат заяви, че островът е важен за сигурността на САЩ по същия начин, по който Крим е важен за Русия. Той визираше украинския полуостров, който Русия анексира през 2014 г.

„Гренландия не е очевидна част от Дания, нали?. Това е колониално завоевание. Фактът, че жителите ѝ сега са свикнали да живеят там и се чувстват комфортно, е друг въпрос. Но проблемът с бившите колонии става все по-сериозен“, посочи Лавров.

Отхвърляйки твърденията, че това е военна заплаха за Дания, Москва внимателно избягва да критикува Тръмп. Вместо това, тя определи хода му като „исторически“.

В първите си коментари относно разгръщащата се криза, говорителят на Путин Дмитрий Песков цитира неназовани „експерти“, които, според него, вярват, че Тръмп ще „напише история“, като анексира Гренландия.

„Като оставим настрана дали това би било добре или не, е трудно да не се съгласим с тези експерти“, каза той.

Държавните медии отбелязаха, че ако САЩ анексират Гренландия, тя ще стане втората по големина страна на Земята – след Русия.

Миналата седмица руското външно министерство заяви, че е неприемливо Западът да продължава да твърди, че Русия и Китай заплашват Гренландия. От ведомството изтъкнаха, че кризата за територията показва двойните стандарти на западните сили, които претендират за морално превъзходство.

Западните медии коментират, че президентът Владимир Путин е прекарал близо две десетилетия в опити да подкопае силата на НАТО. Сега, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп се стреми към контрол над Гренландия, Русия триумфално наблюдава, как Алианса се разкъсва от собствените си проблеми.

Коментарите отразяват опасенията на някои европейски лидери, че решението на Тръмп да анексира Гренландия би подкопало международното право и потенциално би окуражило Путин допълнително в Украйна и Източна Европа.

Западни медии/Превод:SafeNews