Политика Кольо някога се възприемаше като центъра на Вселената. Ако слънцето изгрееше сутрин, това беше, защото той така бе наредил. Или поне така си въобразяваше.

Реалността обаче се оказа друга – най-обикновен политически комедиант, чиято звезда залезе толкова бързо, колкото и неочаквано изгря.

Сега Кольо седи на дивана си, облечен в анцуг, с празен поглед, забит в телевизора. На екрана ще текат кадри от полагането на клетва на новите бивши колеги депутати – съпартийци от „Величие“. Те се заклеват да служат на народа, а Кольо… той дъвче гащите си от яд. Единственото, което му остава, е да пише злобни статуси във фейсбук и да ръси клетви като влашка циганка.

Но как стигна дотук?

Кольо успя да влезе в предишния парламент с гръмки обещания и фалшива харизма. Веднъж вътре, единственото, което направи, бе да опустоши парламентарния бюфет, като остави след себе си повече празни чинии и никакви изказвания или законопроекти. Правеше се на приятел на хората, които му се довериха, а след като си осигури място в парламента, ги предаде. Продаде се за дребни политически облаги и в крайна сметка загуби всичко.

Днес неговият някогашен приятел, когото предаде, е избран депутат и председател на партия. Докато Кольо се гърчи в самосъжаление, той ще стои пред парламентарната трибуна и ще поема отговорност за бъдещето на страната.

Но нека не бъдем като Кольо!

Този трагикомичен персонаж ни показва колко е важно да не се главозамайваме от моментна слава и да не градим кариера върху лъжи и предателства. Истинското лидерство изисква почтеност, последователност и уважение към избирателите. Да не бъдем като Кольо означава да не използваме измама, за да се издигнем, защото падането след това е неизбежно.

А що се отнася до самия Кольо – най-добре да си извика линейка преди да си пусне клетвата на „Величие“. Злобата не е здравословна и може да доведе до инфаркт.

Автор: Димитър Екатеринов, pogled

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews