Задава се голяма промяна с помощите на почти един милион българи с промяната на линията на бедността.

„Почти 1 млн. души в България получават пари на базата на линията на бедност“. Това заяви икономическият съветник в БСК Щерьо Ножаров в предаването „Здравей, България”.

Думите му са по повод идеята на служебното правителство да увеличи линията на бедност със 112 лева – от 526 на 638 лева.

За нуждите от реформа акцентира и Добромир Иванов, директор на стартъп асоциация.

„Нямаме представа колко от хората, които получават социални помощи, имат реална нужда. Нямаме никаква представа какъв е размерът на сивата икономика, заяви Иванов. „Такива браншове като таксиметровия, те не искат да изсветлят – защото хората или ще избягат в чужбина, или ще се върнат в престъпността”, каза Иванов и поясни, че подобен бил и проблемът в строителството. „Хората си живеят най-често из Родопите, идват до София, където получават пари на ръка“.

На базата на линията не бедност се определят редица други плащания, обясни съветникът в БСК.

„Те са на хората с ТЕЛК, на деца и ученици от уязвими групи, на деца в риск – общо на около 730 000 души им се плащат пари, които се изчисляват на основата на линията на бедност“, каза икономистът.

Според него проблемът е, че се увеличават заплатите без реформи. Той е категоричен, че е нужно да бъдат постигнати определени резултати при инвестиране в даден сектор, да бъдат заложени цели, които да се изпълнят.

Относно проектобюджет 2025 представителят на работодателите беше категоричен, че е нужно „да се спре погрешната политика на 100% дивидент от държавните предприятия. Бюджетът трябва да започне да разчита на други инструменти”.

Подаването на социални помощи на парче рядко работи ефективно, защото не знаем кои хора имат реална нужда. „Топката” е при политиците и в институциите”, поясни Добромир Иванов и запита как се привличат инвеститори извън София.
По думите му един работещ чрез данъци и осигуровки плаща за около двама и половина души – пенсионери и социално слаби.

Според икономиста Стоян Панчев през 2021 г. доходите на домакинствата са настигнали разходите на домакинствата.

Линията на бедност се движи с общото ниво, каза той. Работещите в публичния сектор декларират реалните си доходи, но повечето работещи в частния сектор не си декларират доходите, каза Панчев.

По думите му България единствена в ЕС не е въвела изключенията за 15-процентния данък. „В България не е чак толкова евтино за бизнеса, не заради цената на труда, а заради административни дейности”, обясни Панчев.

SafeNews припомня, че синдикатите поискаха промяна на линията на бедност в методиката за определянето ѝ.

Освен това синдикатите поискаха за следващата година линията на бедност да бъде по-висока – 667 лв. Людмила Петкова уточни, че е възможно методиката да бъде обсъдена на по-късен етап. Сегашният проект за линията на бедност за 2025 г. е на база действащата методика.

По време на дебатите от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обявиха, че подкрепят проекта за постановление, но им липсва информация как това увеличение ще се отрази на бюджетните разходи в частичната предварителна оценка на въздействието. Според АИКБ не трябва да се бъркат понятията за линия на бедност и за минимална пенсия. Минималната пенсия е такава, каквато следва по формулата съгласно осигурителния принос и трудовия стаж, и няма връзка с линията за бедност.

Българската стопанска камара (БСК) също обяви, че подкрепя проекта за линия на бедност в размер на 638 лв., което е с 21,3% увеличение. Според техни експерти, инфлацията за България за 2025 г. е предвидена за 2,6 процентни пункта, което означава, че повече лица ще бъдат обхванати и тяхната покупателна способност ще се повиши.