Правната комисия в Народното събрание прие промени в Наказателния кодекс, инициирани от ИТН, с които се криминализира разпространяването на информация за личния живот на човек без негово съгласие. Заседанието на комисията се проведе извънредно в почивката на пленарното заседание.

Промените са предложени от „Има такъв народ“ (ИТН) а в тяхна подкрепа гласуваха 14 депутати. Четирима бяха „против„, а един гласува с „въздържал се„.

Проектът предвижда да се промени наименованието на самия раздел от „Престъпления срещу личността“ на „Престъпления против личния живот„, като в тях се виждат мерки, които „осигуряват неприкосновеността на правото на личен живот като самостоятелно основно право на човека„.

Една от тях въвежда създаването на нов член в Наказателния кодекс – 148б, според който всеки, който разпространява материали или информация за личния живот на друго лице без негово съгласие, ще носи наказателна отговорност. Наказанията за нарушителите тук ще варират между 1 и 6 години лишаване от свобода, както и глоба между 2000 лв. и 5000 лв.

При особено тежки случаи затворът ще е от 2 до 6 години, а глобата – от 3000 до 8000 лв

Друг интересен момент в законопроекта въвежда промени и в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства (СРС), които да позволят използването на СРС-та при разследване на престъпления против личния живот.

Така, на практика, ако текстовете бъдат приети, разследващите органи ще могат да прилагат подслушване и наблюдение в случаи, свързани с нерегламентирано разпространение на лична информация.

Като информация за личния живот се посочват всички данни за „личните отношения, семейните отношения, интимните отношения или здравословното състояние на физическо лице„.

От ИТН защитават предложените поправки в Наказателния кодекс с мотива, че настоящата гражданскоправна защита на личния живот вече не е достатъчна заради развитието на съвременните технологии и комуникации.

Според депутатите от партията въвеждането на наказателни мерки има за цел да постигне превантивен ефект. Оттам подчертават също така, че обвинените за подобен род престъпления не бива да се разминават само с административни наказания.

Депутатите са поели тази кауза, приравнявайки споделянето на подобен род информация с криминално престъпление

На „прима виста“ идеята за защита на личния живот е фантастична, но вече стана ясно, че това е пореден епизод от практиката у нас да се гласуват закони за конкретни личности.

Това стана ясно от изказванията на Радостин Василев и адвокат Расташки от МЕЧ в Правна комисия при представянето на законопроекта. Там лъсна от къде идва цялата нелепата идея  –  а именно от голите снимки на една депутатка особено близка до лидера на ИТН и невъзможността да се контролира изтичането на въпросните компромати.

Няма нужда от повече обяснения, просто чуйте и вижте:

Потресаващо е точно депутатите от „предателска“ партия да предлагат точно такъв закон.

Член 148б от Наказателния кодекс се ражда не в името на справедливостта, а като щит срещу срама. В залата, където законите би трябвало да пазят обществото, написаха закон, който пази един-единствен човек. .

Балабанов и Тошко Йорданов, които години наред се смееха на чуждата интимност и са част от шоуто, което създаде песента за Лена Бориславова, днес пишат закони срещу същото.

Министърът има любовница? Личен живот – шест години затвор. Кметът е алкохолик? Здравословно състояние – затвор. Депутатът бие жена си? Семейни отношения, криминално деяние – 6 години затвор.

Публикуваш скрийншот от Viber чат, в който прокурор се договаря с адвокат на ОПГ? Лични отношения. 6 години.

Пишеш пост като този, с цифри, схеми, имена, връзки? „Разпространяване на информация за личния живот чрез електронни информационни системи.“ 6 години.

Те наричат това морал. Това е страх, облечен в параграф

Законът предвижда затвор и глоби за разпространение на информация за личния живот. Гражданите, които споделят истина или намекват за миналото на политици, стават престъпници. Но тези, които създадоха културата на подигравката и публично изобличение, днес са законодатели.

Законът предвижда и СРС-та за разследване на „престъпления против личния живот“. Същите средства, които се използват при убийства, тероризъм и заговори срещу държавата, сега могат да се прилагат срещу журналисти и активисти. Подслушване и наблюдение – инструмент за страх, не за справедливост.

ИТН са партия на лицемерието. Личният живот се превръща в параван за удобството на властта. Законът е оръжие за лична защита, не за обществото.

Паметта обаче не може да се затвори с параграфи

Законът може да глобява, да подслушва, да наказва, но не може да изтрие факта, че тези, които го пишат, се хранеха с чуждата интимност. Тези, които вчера крещяха срещу ГЕРБ, днес споделят държавната софра с тях, подписвайки закони за самите себе си.

Но има нещо, което не предвидиха. Законите могат да спрат устата, но не и съмнението. Те могат да изтрият голите снимки на депутатката, но не могат да изтрият въпроса:

„Защо, когато народът искаше справедливост, вие го предадохте по гнусен начин заради собствения си страх да не загубите властта?

Докато пишех приближавайки се към финала, се замислих – има ли дъното, което сме стигнали като държава  мазе, където да се скрият  Тошковците от ИТН, така че да отмине желанието на обществото да ги линчува.

И установих, че няма такова скривалище, което да скрие срама на цяла една партия, която предлага промени в Закон, по силата на които промени цялата ИТН трябва да влезе в затвора за 6 години. Всички до един!