България е имала,има и ще има велики воини, армията ни помни славни битки,народът ни винаги ще има памет за геройствата на българските генерали, офицери, сержанти и войници! Това написа служебният премиер Димитър Главчев във фейсбук по повод Деня на храбростта и празника на Българската армия.
Ето и цялата му публикация:
„България е имала,има и ще има велики воини, армията ни помни славни битки,народът ни винаги ще има памет за геройствата на българските генерали, офицери, сержанти и войници!
Поклон
Честит Гергьовден!“
Денят на храбростта и празник на Българската армия е официален празник в Република България – професионален празник на военнослужещите и празник на Военния орден „За храброст“, който по традиция се отбелязва всяка година на Гергьовден – 6 май.
Георги Победоносец
От зората на християнството неговите последователи почитат Свети Великомъченик Георги Победоносец нe само като покровител на скотовъдството, но и на войската. Още от ХVII век образът на великомъченика се появява в редица европейски страни върху бойни знамена и военни отличия за проявена храброст.
Първото българско знаме с изображение на светеца е принадлежало на българските доброволци, сражавали се на страната на руската армия през Кримската война и днес то се съхранява в Национален военноисторически музей в София.
Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския орден „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника.
Определена е датата 23 април – денят на свети Георги Победоносец, а от 1916 г., поради преминаване от Юлианския към Григорианския календар, Българската православна църква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.
В самото начало празникът се отбелязва определено скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ и ограничени военни паради, предимно в София. Впоследствие цар Фердинанд допринася за по-голямата пищност и значение на честването.