Актьорът Виктор Калев гостува в студиото на „Събуди се“ с онова спокойно присъствие, което на сцената винаги изглежда като контрол, но всъщност често е просто добре опитомено вълнение.

По повод 24 май той отправи празничен поздрав и сподели, че за него денят винаги носи благодарност – към хората, които са го изградили като личност.

Калев се върна към родния Златоград и детските си спомени от празника. По думите му 24 май винаги е имал „различен въздух“ – нещо между пролет, начало и онова детско усещане, че светът тепърва се разгръща.

Той описа училищните манифестации не като задължение, а като ритуал на общност, в който всички по някакъв начин са били заедно – дори и когато не са осъзнавали напълно защо.

След това спомените го отвеждат към читалището – онова типично българско място, където децата са се включвали в художествена самодейност и са чакали с трепет да покажат какво могат. Малки сцени, които често изграждат по-големи хора, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Калев постави силен акцент върху учителите и семейството, които нарече истинските „будители“. Хората, които не излизат на сцената, но без които сцената изобщо не съществува.

Той разказа и за емоционалното си завръщане със спектакъла „Грамофонът“, когато срещата с учители, съученици и съседи се превръща в нещо повече от представление – в сблъсък с миналото, което още диша.

По думите му най-голямото изпитание винаги остава родната публика, защото там няма дистанция и няма „роли“ – има само истина.

Калев загатна и за нов проект с работно заглавие „Касетофонът“, който продължава линията на неговите сценични истории.

В края на разговора той се върна към най-простото послание – човечност, смирение и способност да се радваме на чуждите успехи. Без големи думи, без украса. Точно както понякога словото наистина трябва да звучи.

Източник: НОВА