Несигурността около датата на изборите продължава да виси над политическия календар, но зад кулисите вече се очертава конкретна рамка. Според заместник-председателя на парламентарната група на ГЕРБ–СДС Румен Христов най-вероятната дата за вота е 19 април

Според него това е компромисен вариант между процедурните срокове, празничния календар и политическата реалност

По думите му коалицията е настоявала за по-ранна дата, но обстоятелствата са наложили по-прагматичен подход. „19 април изглежда най-реалистичният вариант“, заяви Христов, подчертавайки, че ГЕРБ–СДС са готови за избори именно тогава.

В центъра на коментарите му попадна и отказът на Рая Назарян да бъде служебен министър-председател – ход, който според него е бил напълно коректен. Христов аргументира позицията си с факта, че Назарян е ясно разпознаваемо политическо лице, свързано с парламентарната група на ГЕРБ–СДС, което неизбежно би породило съмнения и напрежение сред останалите политически сили.

В този контекст той определи включването на председателя на парламента в т.нар. „домова книга“ като „грешки на растежа“, резултат от желанието да бъдат ограничени част от правомощията на президента.

Темата за Конституцията също не остана встрани.

Христов беше категоричен, че основният закон не трябва да се променя често и на парче. Според него е необходима цялостна модернизация, която може да бъде постигната единствено чрез Велико народно събрание. Той отбеляза, че сегашната Конституция е изиграла своята историческа роля, но България вече функционира в съвсем различна среда – като член на Европейския съюз и НАТО, с нови предизвикателства и отговорности.

Паралелно с политическите дебати продължават и институционалните консултации. Вицепрезидентът Илияна Йотова предстои да се срещне с управителя и подуправителите на Българската народна банка, а в следващите дни президентът ще проведе разговори и с омбудсмана Велислава Делчева и заместник-омбудсмана Мария Филипова.

На този фон въпросът за евентуален служебен министър-председател остава отворен

Румен Христов подчерта, че изборът е изцяло в правомощията на президента. Личното му мнение обаче клони към Димитър Главчев, когото той посочи заради натрупания му опит като председател на парламента и служебен министър-председател. В същото време Христов беше предпазлив, отбелязвайки, че всяко такова решение носи както сериозна отговорност, така и политически последици за този, който го вземе.

По темата за честността на изборите Христов призна ограниченията на държавата. Той заяви, че МВР не може физически да присъства във всичките около 12 500 избирателни секции и подчерта, че изборният процес по своята същност е граждански.

Според него взаимните обвинения между политическите сили са по-скоро част от предизборната реторика, а реалният ключ към ограничаване на купения вот е по-високата избирателна активност. Колкото повече хора гласуват, толкова по-незначително става влиянието на подобни практики.

Христов коментира и темата за евентуалното политическо завръщане на Румен Радев, като заяви, че в ГЕРБ–СДС няма притеснение

По думите му партията последователно се стреми да бъде първа политическа сила и вече многократно е доказвала, че има стабилно ядро от избиратели. Той подчерта, че коалицията има потенциал да мобилизира още по-широка подкрепа като проевропейска и дясно ориентирана формация.

По отношение на еврозоната Христов беше категоричен, че България не е действала прибързано. Напротив – според него страната се е забавила с присъединяването си, а реалните позитиви от еврото ще се усетят постепенно, а не в рамките на няколко месеца.

Външнополитическият фокус също намери място в изявленията му. Христов подчерта необходимостта България да поддържа коректни и балансирани отношения както с Европейския съюз, така и със Съединените щати. Според него противоречията между европейския и американския политически елит не бива да се превръщат в линия на разлом, а трябва да се преодоляват чрез диалог.

Що се отнася до работата на парламента, Христов посочи, че първа точка в дневния ред е закриването на Комисията за противодействие на корупцията – тема, по която според него има широко политическо съгласие. Той отбеляза, че този ход е ключов и за отключването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, които България очаква.

Накрая Христов коментира и предложенията за промени в Изборния кодекс, като подчерта, че решенията ще бъдат взети след обсъждане в парламентарната група и че подобни въпроси не се решават еднолично. В условията на политическа фрагментация и поредна изборна кампания, посланието му беше ясно – решенията може да са трудни, но времето за отлагане изтича.

А между датите, консултациите и сценария за пореден вот остава усещането, че страната отново се движи по тънката линия между умората от избори и нуждата от ясно политическо решение.

Източник: БТВ