Бившият служебен министър на финансите и настоящ заместник-кмет на София по финансите Георги Клисурски отправи остра критика към начина, по който управляващата коалиция „Прогресивна България“ подхожда към бюджетната политика.
В ефира на „Твоят ден“ той определи действията на формацията като подход на „проба-грешка“, който според него създава несигурност и напрежение около ключови реформи.
По думите му моделът, който се наблюдава, е повтарящ се – обявява се дадена реформа, но след обществено недоволство се прави крачка назад и се търси нов вариант. Това според него показва липса на ясен и устойчив план.
„До момента подходът на „Прогресивна България“ за бюджета е „проба-грешка“. Те обявяват дадена реформа, но на следващия ден, след като обществото изрази негодувание, те се връщат крачка назад. И така докато не открият правилната реформа. Трябва да видим цялостния им план за бюджета и дали ще успеят да го изпълнят“, заяви Клисурски.
Той допълни, че според него обществото все по-често реагира остро на подобни опити за промени, а случаят във Варна е само един пример за по-дълбоки проблеми, които предизвикват обществено недоволство.
„Случаят във Варна е пример за безобразията, които дразнят българските граждани. Не бих се изненадал да има и други подобни случаи. Това е добър пример защо българите искат промяна“, коментира той по повод незаконното строителство в местността „Баба Алино“ в морския град.
Клисурски направи и ретроспекция на своя мандат като служебен министър на финансите, като заяви, че е оставил определени финансови буфери за следващата администрация.
„Дефицитът в бюджета беше леко напрегнат, но дадохме много възможности на правителството за редица приходи. Над 6 млрд. евро останаха във фискалния резерв. По ПВУ договорихме ново плащане“, посочи той.
Темата за управлението на публичните финанси беше съпътствана и от коментар за готовността на страната и столицата да поемат евентуално домакинство на „Евровизия“, след победа на DARA в конкурса. По думите на Клисурски подобно събитие би изисквало сериозна инвестиция, но би могло да донесе и значителна добавена стойност.
„Разходите за тази инвестиция трябва да бъдат споделени между държавата, града-домакин и спонсорите на конкурса. Надявам се София да бъде избрана за домакин на събитието. Ако направим необходимото, може да очакваме добавена икономическа стойност по време на събитието, а и след него“, уточни той.
В изказването му ясно се очертава линията между политическа критика и икономически аргументи, като фокусът пада върху стабилността на бюджета и способността на държавата да планира дългосрочно, а не на парче.
В същото време темите за общественото недоволство и управлението на големи събития показват колко тясно вече се преплитат финансите, политиката и обществените реакции в един постоянно напрегнат публичен разговор.
Източник: Нова нюз
