„Държи ме емоцията, защото това е нещо, което постепенно разбираш, че се е случило. В момента на обявяването на книгата с преводачката Анжела Родел бяхме връхлетени от емоция. Сега бих искал да имам време да го разбера“, каза Георги Господинов пред БНР след завръщането си от Лондон.
„Зад такива награди, зад писателската работа стоят месеци, години на самота, в които си сам в една стая и пишеш, вън от света“, сподели писателят. Според него „литературата разпознава кога си почтен към нея“.
Книгата “ Времеубежище“ вече има няколко тиража. Господинов признава, че се радва „на истинска любов на читателите“ за всичките си книги, но събития като наградата „Букър“ той сравни с малко чудо.
„Исках да напиша книга, която да не е просто за едно четене. Книга, върху която можем да мислим и да си говорим. Темата за паметта, за забравата, за разпада на обществото е нещо, което няма да ни отмине в близките години. Напротив – обществото става все по-възрастно и по-гневно, забравата ще бъде по-силна.“
