На Гергьовден Георги Бърдаров разказва за личните си спомени, вдъхновението зад книгите си и уроците, които животът, любовта и историята му дават. За него Гергьовден е символ на пролетта, новото начало и живота.

Спомените му от празниците в Кулата са свързани със семейната трапеза, с приготвеното от баба му агнешко и с характерния ритуал на дядо му, който изяждал люта чушка, отпивал първак и едва тогава започвало празненството. И днес Бърдаров отбелязва празника с приятели, независимо къде се намира.

Говорейки за Адажио за Мария, той уточнява, че историята е вдъхновена от съдбата на неговия прадядо, разказана му от дядо му Георги. Според него в основата на всяка книга трябва да стои истинска история и реални герои, за да премине тя емоционално през самия автор.

Бърдаров признава, че най-голямата награда за един писател е книгата да заживее собствен живот сред читателите.

По думите му успехът идва, когато тя достигне до хората.
Той описва писането като съчетание между талант и сериозно проучване – процес, в който първо проверява факти, събития и места, а след това ги посещава, за да усети тяхната атмосфера.

Според него колкото по-глобален става светът, толкова повече хората имат нужда от корени и принадлежност. Макар да обича много градове по света, Бърдаров казва, че никъде не се чувства така, както в Кулата, където отново се превръща в момчето от детството си.
За него любовта също е форма на храброст. Убеден е, че независимо от развитието на технологиите, хората остават емоционални същества и винаги ще имат нужда от любов. Истинската смелост обаче е не просто да обичаш, а да съхраниш любовта въпреки трудностите.

Говорейки за войната, Бърдаров признава, че в детството му тя е била представяна като героична, но по-късно е осъзнал, че носи единствено смърт и разрушение. Според него истинското геройство е да няма война.

Той дава пример със Сараево, където е проучвал събитията за Аз още броя дните и е видял колко бързо хора, живели заедно, могат да бъдат превърнати във врагове. По думите му войната е естествено състояние на човека, а всеки по-дълъг мирен период е истинско постижение.

Бърдаров смята, че смелостта е трудна и в мирно време, защото хората често пропускат важни възможности заради страх – от провал, болка или нараняване. Затова е нужна храброст, за да бъде животът изживян достойно.

Той е убеден, че реалните истории често са по-тежки от художествената измислица. Разказите, които е чул в Сараево от преживели обсадата хора, според него са толкова силни, че трудно могат да бъдат напълно пресъздадени в литературата.

За прошката Бърдаров говори като за една от най-висшите прояви на смелост – идея, заложена и в Absolvo te. Според него истинската прошка е тежка вътрешна битка и изисква огромна сила.

Като ръководител на филиала на Софийски университет в Бургас той определя града като място с визия за бъдещето, което му е дало нова перспектива и възможност да реализира част от мечтите си. Особено значение отдава и на морето, което според него променя отношението към света.
Георги Бърдаров признава, че въпреки трудните уроци на историята остава човек, който търси надеждата.

За него животът е най-голямото чудо, а всеки миг, в който сме живи, здрави и в мир с близките си, е безценен.

Източник: БНР