Случаят „Епщайн“ е сензационен скандал, който години наред разтърсва американската политика и бизнес елит. От години той буди интерес със сенчестите връзки между власт, пари и международни интереси, оставяйки повече въпроси, отколкото отговори.

В крайна сметка, тези които търсеха „порнография“, останаха разочаровани, но тези, които търсеха отговора на въпроса как се манипулира една суперсила, получиха всички доказателства, пише Биляна Грозданова за ситуацията в най-добрия анализ за световната политика.

Накратко — руснаците са опитали да пробият в Америка през Епщайн, но са ги изловили.

Това е най-кратката и вярна дефиниция на операцията.

Руското разузнаване е опитало да инсталира „троянски кон“ в сърцето на американския елит, използвайки Епщайн като брокер, но механизмът се е счупил под натиска на американското контраразузнаване и съдебната система. Защото на Епщайн тези компромати не са му нужни – липсва мотив за личен шантаж. За някой друг са били.

Въпреки хилядите часове записи и компромати, които вероятно са заминали към Москва, американското правителство реагира чрез масово разсекретяване на досиетата от DOJ.

Това е акт на „разминиране“ – когато извадиш фактите на светло, те спират да бъдат ефективно оръжие за шантаж. Епщайн беше арестуван точно когато се опитваше да разшири влиянието си в новата политическа реалност.

Смъртта му през 2019 г. беше крайният печат върху една провалена операция, от която останаха само „сухите“ архиви.

Вместо да превземе САЩ отвътре, Кремъл постигна точно обратното – американските служби затегнаха до краен предел проверките за лоялност (Vetting) на всеки, който има и най-малка допирна точка с руски капитали или „благотворители“.

В крайна сметка руснаците играха вабанк, но дигиталната прозрачност и американските институции се оказаха по-силни от „медения капан“.

Разузнавателни източници твърдят, че Епщайн е управлявал мащабна операция за събиране на компромати чрез сексуално изнудване в полза на руските служби. Смята се, че той е осигурявал момичета от Русия, които са били използвани като „стръв“ за улавяне на влиятелни западни политици и бизнесмени в компрометиращи ситуации.

Разследвания разкриват близките връзки на Епщайн със Сергей Беляков — възпитаник на Академията на ФСБ.

Беляков е помагал на Епщайн в казуси с изнудване на американски бизнесмени от руски модели и е организирал срещи с високопоставени фигури от руското правителство. Документите потвърждават, че Епщайн е планирал срещи с Путин през 2011 г. и 2014 г., макар последната да е била отменена след свалянето на полет MH17 над Украйна.

Досиетата, публикувани от Министерството на правосъдието на САЩ, съдържат „сухите“ факти, но именно разказите на хора като Бен-Менаше дават логическата спойка между тях.

В разузнаването компроматът е по-ценен от парите.

Тези разкрития променят изцяло контекста на случая — Епщайн вече не се възприема просто като изолиран престъпник, а като геополитически инструмент, използван от Кремъл за подкопаване на американската демокрация и изнудване на световния елит.

Ако един актив стане твърде токсичен или е на път да заговори в съда, той се превръща в пасив.

Смъртта му в килията през 2019 г. е „логичният“ край на операцията, за да се защити мрежата. Това превръща досиетата в учебник по съвременен шпионаж, където най-голямата слабост на демокрацията се оказва суетата и моралната компрометираност на нейния елит.

За разузнаването името на Тръмп или Гейтс в полетния лист не е доказателство за изнасилване, а маркер за близост.

Той показва, че тези хора са били в „обсега на улавяне“ на мрежата. Целта не е арест, а контрол. Един политик, който знае, че някъде съществува запис или свидетелство за негово непристойно поведение, е много по-склонен да прокарва чужди интереси или да блокира санкции. Това, което е правил Епщайн, се случва постоянно. Мрежи за влияние, използващи пари, суета и пороци, съществуват от векове.

Случаят с Епщайн просто беше първият, който бе „осветен“ толкова мащабно в ерата на дигиталната прозрачност

За съжаление, престъпните мрежи за трафик на жени и непълнолетни остават огромен глобален проблем. Случаят „Епщайн“ просто показа, че тези мрежи могат да стигнат до най-високите етажи на властта, където законът често е по-разтеглив. В крайна сметка, докато съществуват власт и пари, винаги ще има „брокери на достъп“, които да посредничат между тях чрез морално компрометиращи методи.

„Най-добрата защита срещу компромата е пълната прозрачност“.

Русия се готвеше за войната в Украйна от 2008 г. Нормално е да се е подготвяла на всички нива – от оръжие до компромати.

Но тя изгуби тази война

Русия вече е само петно на картата – решенията се вземат в Пекин, който тя улесни с промяната на федералните си закони в полза на Си. Иронично е, че докато Москва се опитваше да пробие американския елит чрез мрежи като тази на Епщайн, тя самата бе „пробита“ и погълната икономически от Изток. В крайна сметка Русия ще се опита да превърне тези досиета в безкраен сериал, за да поддържа разделението в американското общество.

Пропагандата ще продължи да повтаря: „Вижте, американският елит е извратен, а ние сме пазители на морала“.

Това е циничен опит да се отклони вниманието от руските вътрешни проблеми и васалитета към Пекин, като се посочва моралният разпад на Запада.

И трябва ясно да се каже едно – винаги е Русия! Във всеки скандал търсете кочината, пише още Биляна Грозданова.

Теорията за компромата остава най-популярното обяснение за „странното поведение“ на Тръмп, защото запълва логическите празнини в неговата геополитика. Докато не се появи реален запис обаче, тя остава в сферата на обоснованото предположение.

Винаги има игри в голямата политика, които не са обясними за нас.

Всички очаквахме той да спре оръжието за Украйна и да извие ръцете на Зеленски, но това не се случи. Украйна все още е на картата, а Киев остава свободен. Това е най-голямото доказателство, че „игрите“ са много по-дълбоки от един запис в някое чекмедже на Лубянка.

Русия вече е не никакъв фактор, Китай решава.

Руската пропаганда говори от над 100 години, че Америка ще се разпадне. Мисля, че няма да стане – изтеклите руски мозъци работят за Америка.

Димитър Димитров/ SafeNews

Източници: DOJ, New York Times,„Filthy Rich“