Още сме в началото на септември месец, а вече повечето отбори от Първа лига смениха треньорите си. Прогнозите са, че до зимата ще има клуб/ове с по два освободени специалиста само в рамките на един полусезон. Да си старши треньор по футбол в България – това се оказва една от най-трудните задачи на планетата.
Дори и задържалите се след първите два месеца от сезона на поста бяха на косъм да поемат към изхода – пример е Ивайло Петев в Лудогорец. Самият той беше запитан от репортер за бъдещето си в клуба и отговори „Не знам… не мога да отговоря на този въпрос“, което му отне не малко време. Видимо смутен и объркан.
ЦСКА уволни Саша Илич, направил от куп футболисти отбор. Счупил рекорда на българския футбол за поредни победи като гост, извел отбора до второ място на само точка от Лудогорец, а спокойно можеше и трябваше да е първи, но Иван Турицов изпусна дузпа в последната минута срещу ЦСКА 1948 (1:1). Всичко това за няколко месеца работа. В други страни на Илич щеше да му бъде даден вот на доверие за поне още две години, че и повече.
Всъщност треньорът ли е виновен, когато футболистите не играят добре?
В родните грандове при една-две загуби, че дори и равенства, се гонят доказани имена във футбола. Примерите са много. За последните 7 години ЦСКА е сменил… 16 старши треньора! При останалите отбори не е по-различно, с малки изключения. В Бистрица само тази година вече води четвърти различен специалист.
Левски успя да накара дори канонизирания за светец от публиката Станимир Стоилов да си тръгне. Човекът, който съживи отбора от мъртвите и го върна на европейската сцена. Взе куп играчи от нискоразрядни отбори и вдигна цените им до 1-2 милиона евро. Там обаче проблемите са и други, по-дълбоки. Свързани са с различни виждания между Мъри и ръководството.
През май месец проучване посочи, че сме на 19-о място в света по смяна на треньори. Тенденцията е да катерим стремглаво тази „похвална“ класация.
Големите отбори у нас често прибягват до треньорска рокада, за да намалят общественото напрежение към себе си. Сочат един за виновник, сменят го с друг и така „са си свършили работата“. Феновете се успокояват, замита се прах в очите им, а всичко продължава както е било. След няколко слаби резултата упражнението се повтаря.
Човек започва да се чуди защо изобщо тези хора отделят години наред от живота си да се специализират в гилдията. Днес имаш работа – утре не. Няколко месеца може да не те потърси нито един отбор. Вероятно вече много обмислят смяна на занаята.
