Френски изследовател, живял месеци доброволно в пещера без връзка с външния свят, прави уникално откритие. То го превръща влегенда в научните среди. 85-годишният Мишел Сифр успява да се прочуе сред другите учени, след като през 1962 г. провежда новаторско изследване на начина, по който хората преживяват времето, като се откъсва от целия свят за два месеца.
Преди повече от шест десетилетия френският изследовател, авантюрист и учен сваля ръчния си часовник и се затваря на 130 метра под повърхността в бездната на Скарасон, планина в Лигурските Алпи.
Incredible moment man who lived inside cave with no concept of time emerges after two months in pure darknesshttps://t.co/zPK5ElsJQQ
— LADbible (@ladbible) April 30, 2024
Защо Сифр го е направил?
Въоръжен само с фенерче, 23-годишният тогава младеж се разположил на лагер до подземен ледник, за да разбере как липсата на външни сигнали, които да ни напомнят, че е ден и нощ, може да повлияе на биологичните ритми.
С особен интерес към това как ще му се отрази липсата на светлина, Сифр спи и се храни само когато тялото му подскаже, а не спазва строгите срокове, които останалите хора по света спазват, защото обществото така казва.
В пещера без връзка с външния свят
85-годишният вече мъж живее под повърхността напълно сам в продължение на 63 дни в името на науката – и излиза оттам, макар и със силна чувствителност към дневната светлина, като победител.
Това е така, защото, когато Сифр се превръща в нещо като пещерен обитател, той прави редица невероятни открития за това как хората реагират на живота с нулева информация за времето – без часовници, календари или слънчева светлина.
Той открива, че телата ни имат свои собствени часовници, което днес е известно като хронобиология.
И всичко това на 23-годишна възраст – етап от живота ни, който повечето хора използват за пиянство и връзки за една нощ.
Какъв е животът без време?
През 2008 г. Сифр разказва за своята забележителна експедиция пред списание Cabinet: „Дойде ми тази идея – тази идея, която се превърна в идеята на живота ми. Реших да живея като животно, без часовник, на тъмно, без да знам колко е часът. Вместо да изучаваш пещерите, в крайна сметка изучаваш времето. Да, аз изобретих един прост научен протокол. Поставих екип на входа на пещерата. Реших, че ще им се обаждам, когато се събуждам, когато се храня и точно преди да заспя. Екипът ми нямаше право да ми се обажда, за да нямам представа колко е часът отвън. Без да знам, бях създал областта на човешката хронобиология“.
Въпреки че разполагал с „лошо оборудване“, имал само „малък лагер“, в който да живее, справял се с температури под нулата и изключително висока влажност, Сифр успял да запази главата си свежа – или поне така си мислел.
Ученият разказва, че през двата месеца е прекарвал времето си в пещерата, като е „чел, писал и правил изследвания“, а също така често е мечтал за бъдещето си.
Последиците
Когато се обаждал на екипа си на повърхността, Сифр провеждал два теста – измерване на пулса и провеждане на собствен „психологически тест“.
Той обяснява: „Трябваше да броя от 1 до 120 със скорост една цифра в секунда. С този тест направихме голямо откритие: бяха ми необходими пет минути, за да преброя до 120. С други думи, психологически преживях пет реални минути, сякаш бяха две.“
Въпреки че може да си помислите, че това вероятно е лесна грешка, която може да се допусне, докато живеете в пещера в продължение на два месеца, всъщност това е изключително откритие за ефекта от живота без подсказки за времето.
Сифр по същество е преживявал всичко два пъти по-бавно, отколкото е било в действителност – така че ако всички вие, които искате „времето да се забави“, наистина искате да го изпитате, изглежда, че просто трябва да се преместите в пещера за няколко месеца.
Французинът осъзнал това едва когато колегите му съобщили, че най-накрая е дошъл денят, в който трябва да приключи експеримента – което било доста шокиращо, тъй като той смятал, че му остава цял месец.
„Психологическото ми време се беше свило два пъти“, казва Сифр.
Теориите на Сифр
Той обяснява, че е изследвал разминаването между психологическото време и реалния часовник в продължение на четиридесет години и е стигнал до собствена теория за причината, поради която това се случва с него.
Сифр разказва: „Смятам, че когато си заобиколен от нощ – пещерата беше напълно тъмна, само с една крушка – паметта ти не улавя времето. Забравяш. След един или два дни не си спомняш какво си правил преди ден или два. Единствените неща, които се променят, са кога се събуждаш и кога си лягаш. Освен това всичко е напълно черно. Това е като един дълъг ден.“
Но дори и след всичко това 63-дневната серия, прекарана скрит в пещерата, не е достатъчна за Сифр и той решава да се върне в мрака десет години по-късно, но този път с шестмесечен престой в пещера в Тексас.
След като организира десетки други експерименти за изолиране на времето под земята през десетте години между тях, роденият в Ница авантюрист решава да се изолира за половин година, за да види какво ще се случи с вътрешния му часовник.
Той отново прави поредното си невероятно откритие, като установява, че без времеви ориентири хората се приспособяват към 48-часов цикъл, а не към 24-часовия, с който всички сме свикнали.
— Pippa 🦋 (@Phill59316885) April 30, 2024
НАСА използва откритията от експериментите на Сифр, за да помогне на астронавтите, които съобщават, че изпитват подобни проблеми с краткосрочната памет, след като са били изолирани от външни ориентири за време.
Това прави Сифр легенда в научния свят.
Източник – LAD Bible/Превод:SafeNews
