Франция избухва, а Макрон се срива - кризата, която може да изпрати крайната десница в Елисейския дворец (ВИДЕО) - Сигурност в новините

Почти единодушният хор от осъждания, с който беше посрещнато обръщението на Еманюел Макрон към нацията в неделя след един от най-кървавите дни на безредици и грабежи в новата история на Франция, показа колко силно е отслабнала позицията на президента. От кабинета си в Елисейския дворец Макрон произнесе осемминутна реч, в която изрази „гняв и срам“ след уикенд, белязан от опожарено кметство, разграбени над 2000 магазина, 2300 арестувани и 1000 ранени полицаи. https://www.youtube.com/watch?v=i89sZ4WQeWc Едномесечните протести на ученици от гимназиите срещу рушащите се и пренаселени класни стаи се сляха с по-широкото недоволство от рязкото поскъпване на живота, бързо нарастващото неравенство и съкращаването на публичните разходи. Така на улицата излязоха ученици, учители, синдикалисти и възроденото движение на „жълтите жилетки“. Първоначално предимно мирните протести бързо бяха присвоени от маскирани групи, които подпалваха автомобили, разграбваха магазини и нанасяха сериозни щети на обществената инфраструктура. Сред най-тежките инциденти бяха подпалването на кметството в Лимож и нахлуването в сградата на общината в Марсилия. Макрон призна „дълбоката тревога“ на младите хора, но не предложи конкретни политически мерки, промени в правителството или нови публични разходи. Вместо това той възложи на министър-председателя да организира консултации и призова опозиционните политици да заемат ясна позиция. Реакциите от целия политически спектър бяха унищожителни Лидерката на Зелените Марин Тонделие заяви: „Вместо дори да направи опит за самокритика, Макрон ни привиква в кабинета на премиера като ученици пред черната дъска“. От крайната десница Джордан Бардела от „Национален сбор“ определи речта като „плачевна“ и заяви, че президентът вече няма какво да каже на французите. Марин льо Пен, водещата фигура на партията, заяви, че страната е хваната в клещите между насилието и безсилието. Бруно Ретайо от десноцентристите каза, че Макрон е напълно надвит от ситуацията, а радикалният левичар Жан-Люк Меланшон обвини президента, че разчита на бездействие и полицейска жестокост, надявайки се напразно протестите просто да затихнат от само себе си. Може би най-болезнена за Макрон беше критиката на бившия му премиер Едуар Филип. Той заяви, че би предпочел да види решения и инициативи, които могат да доведат до възстановяване на реда и авторитета на държавата. „Страната ни има нужда да бъде управлявана“, заяви той. Критики от политическите съперници са очаквани шест месеца преди президентските избори, на които французите ще изберат наследника на Макрон. Но необичайната им острота подчертава неговата изолация, презрението, с което е посрещан, и гнева, който предизвиква. https://www.youtube.com/watch?v=PtcoEzk28Bo Политическият капан, който Макрон сам си заложи Това е структурен капан, до голяма степен създаден от самия него. Когато дойде на власт през 2017 г., Макрон възприе образа на „Юпитеров“ президент - съзнателна стратегия, целяща да издигне държавния глава над ежедневната политика и да излъчва дистанциран авторитет и технократска компетентност. Но през деветте му години в Елисейския дворец този високомерен стил, породен отчасти, според критиците му, от пълната липса на основен политически опит като избран представител в местната власт или като депутат от конкретен избирателен район, постепенно се превърна в символ на арогантност и откъснатост от реалността. Положението се влоши допълнително заради катастрофални стратегически грешки и задълбочаващите се икономически проблеми на Франция. Макрон загуби работещото си парламентарно мнозинство, след като отказа да води пълноценна кампания между президентските и парламентарните избори през 2022 г. Две години по-късно той разпусна Националното събрание. Ходът му се оказа грандиозен провал: избирателите върнаха още по-раздробен парламент, разделен между разединената левица, значително отслабения центристки блок и крайната десница на Льо Пен. Без стабилно мнозинство правителството многократно прибягваше до спорни конституционни процедури, за да прокарва закони без гласуване в парламента. Така то, а заедно с него и Макрон, стана обект на нови обвинения в липса на демократична легитимност. Към институционалната безизходица се прибавя и надвисналата финансова криза. В миналото френските президенти, изправени пред масови протести по улиците, можеха на практика да купят известно социално спокойствие чрез целеви финансови пакети или отстъпки към служителите в публичния сектор. Но държавният дълг на Франция вече достига 119% от брутния вътрешен продукт - най-високото равнище от 1946 г. насам. Бюджетният дефицит от 5,1% също е сред най-високите в Европейския съюз. Просто няма достатъчно пари, с които да се облекчи натискът от поскъпването на живота, извел 550 000 души на улицата в събота. Дълговата криза и възходът на крайната десница Финансовите пазари са разтревожени: разходите на Франция по обслужването на държавния дълг вече са по-високи от тези на Гърция. При ограничените възможности за бюджетни маневри най-ясният отговор на правителството, в съответствие с дългогодишната френска традиция, се оказват сълзотворният газ и полицейските атаки с палки. Понякога срещу ученици. Това само задълбочава напрежението. Последиците за президентските избори могат да бъдат огромни. Центристката коалиция, изградена около политическия образ на Макрон, на практика се е разпаднала. Ако протестите и насилието продължат, основният печеливш ще бъде крайната десница, която обещава възстановяване на реда и твърди, че може да се справи с кризата. Жан-Батист Моро, влиятелен бивш депутат от партията на Макрон, с когото президентът, чиято власт вече е силно отслабена, все още разговаря от време на време, според съобщенията е стигнал толкова далеч през уикенда, че е предложил на държавния глава да подаде оставка и да свика предсрочни президентски избори. „Макрон все още смята, че може да промени нещата. Но в момента Марин льо Пен върви по пряк път към Елисейския дворец“, казва Моро. https://www.youtube.com/watch?v=sF39i4oy65w The Guardian/превод: SafeNews