Почина емблематичният френски политик Жан-Мари Льо Пен на 96-годишна възраст. Той беше крайнодясното страшилище на френската политика, като позорно отхвърли Холокоста като детайл от историята и прекара половин век в разпалване на гнева срещу имиграцията.

Съоснователят на крайно десния Национален фронт – по-късно преименуван на Национално обединение (RN) – в крайна сметка беше изключен от партията от дъщеря си Марин заради антисемитизъм.

Бивш парашутист, Льо Пен предизвика шокови вълни във Франция през 2002 г., когато стигна до втория тур на президентските избори, спечелени от Жак Ширак.

Льо Пен, който изглеждаше по-спокоен в ролята на провокатор, отколкото на бъдещ президент, изглеждаше също толкова изненадан, колкото и всички останали, от грандиозния си пробив. Години по-късно той се похвали, че възходът на крайната десница в Европа показва, че идеите му са станали масови.

Лидерът на RN Жордан Бардела, дясна ръка на дъщеря му Марин, отбеляза влиянието на Льо Пен във внимателно формулиран поздрав.

„Като войник във френската армия в Индокитай и Алжир, като народен трибун… той винаги е служил на Франция и е защитавал нейната идентичност и суверенитет“, заяви 29-годишният Х.

Роден в пристанището Ла Тринит-сюр-Мер в западната част на Бретан на 20 юни 1928 г., той е син на шивачка и рибар. Рибарската лодка на баща му се натъква на мина по време на Втората световна война и го убива – загуба, която силно засяга младия Льо Пен.

Нетърпелив да види действие, Льо Пен се записва доброволец в две войни във френските колонии – в Първата индокитайска война (1946-1954 г.) във Виетнам, а след това в Алжир (1954-1962 г.).

Малко след завръщането си от Алжир той влиза в политиката и става най-младият депутат във Франция на 27 години, когато е избран за депутат през 1956 г. Но не успява да устои на съблазънта на бойното поле.

По-късно същата година той участва в катастрофалната френско-британска военна експедиция за превземане на Суецкия канал, а няколко години по-късно се присъединява към силите, борещи се за запазване на Алжир като френски. Както и във Виетнам, той е разгневен от факта, че Франция губи колониалните си владения, и обвинява героя от Втората световна война Шарл дьо Гол, че е „помогнал Франция да стане малка“, като е предоставил независимостта на Алжир.

Изключителен оратор и дипломиран юрист, той се възползва от гнева на десничарите, носталгиращи по империята, и на френските заселници, принудени да напуснат северноафриканската страна.

Лепенката на окото, която носеше в продължение на много години, допринасяше за неговото борбено излъчване.

Години по-късно Льо Пен разкрива, че е загубил окото си, като е забил колче за палатка в дупка, а не както се смяташе, в кавга.

През 1972 г. той става съосновател на Националния фронт (НФ), обявен за „национална, социална и народна“ партия, а две години по-късно за първи път се кандидатира за президент.

Първите години са бурни, като неговият неприкрит расизъм и антисемитизъм се отразяват силно на страната, която все още е преследвана от колаборационисткия режим на Виши по време на Втората световна война.

През 1976 г. бомба взривява жилищната сграда в Париж, в която Льо Пен живее със съпругата си Пиерета и трите си дъщери, ранявайки леко шестима души, но пощадявайки Льо Пен. Осем години по-късно Пиерте се отказва от брака си, като скоро след това се появява отново, за да позира за списание Playboy в костюм на френска камериерка – нейният остър отговор на съвета на съпруга ѝ да си намери работа като чистачка.

Посланието на Льо Пен остава непроменено – имиграцията, политическият елит и Европейският съюз са обект на нападки, въпреки че самият той е бил член на Европейския парламент в продължение на повече от 30 години.

През 2007 г. Льо Пен твърди, че Никола Саркози, син на унгарски имигрант, който спечели президентския пост, не е достатъчно французин, за да го заема. Той многократно предупреждаваше, че африканската имиграция ще „потопи“ страната и твърдеше, че нацистката окупация на северната половина на Франция през Втората световна война не е била „особено нехуманна“.

Но най-голям шок предизвикаха коментарите му за Холокоста – който той многократно нарече „подробност“ от историята. Тази забележка му донесе прозвището „Дяволът на републиката“ и една от поредицата присъди за антисемитизъм и расизъм.

Тя също така вби клин между него и дъщеря му Марин, която се зае с мисията да изчисти имиджа на FN, след като пое ръководството на партията през 2011 г. Тя нарече този процес „дедемонизация“ в знак на явно съгласие с наследството, оставено от баща ѝ.

Четири години на нелеко политическо съжителство между баща и дъщеря завършиха с бурен скандал през 2015 г., когато по-младата Льо Пен го изхвърли от партията заради изказванията му за Холокоста. Окончателното унижение за Льо Пен-старши дойде, когато Марин се отказа от марката „Национален фронт“ в началото на 2018 г.

„Тя би трябвало да се самоубие, за да прекъсне връзките си с мен“, казва той пред вестник Journal du Dimanche.

Очаква го обаче още по-голямо безчестие.

Неговата обожавана внучка Марион Марешал Льо Пен, телегенична бивша депутатка, спрягана за бъдещ лидер на крайната десница, също се дистанцира от семейната марка. В профилите си в социалните мрежи тя изтри името си Льо Пен и стана просто Марион Марешал.

„Марион може би смята, че това е твърде голяма тежест, която трябва да носи“, недоумява дядо ѝ.

Оттогава насам обаче неговата ребрандирана бивша партия е направила големи пробиви под ръководството на дъщеря му.

Тя показа силни успехи на тазгодишните избори за Европейски парламент и стана най-голямата самостоятелна партия на последвалите общи избори във Франция.

Източник – AFP/Превод:SafeNews