Европа трябва да напусне НАТО или да сключи съюз с Русия. Tя трябва да вземе неконвенционални решения в условията на нарастваща несигурност. Това твърди Кишор Махбубани в статията си за Foreign Policy. Авторът подчертава, че в отговор на действията на Тръмп Европа трябва да действа неочаквано и спешно. Той предлага да се обяви готовност за излизане от НАТО.

За Европа, която е задължена да отделя 5 % от своя БВП за отбрана, подобна заплаха би подтикнала САЩ да се съобразяват с нейните интереси.

През 2024 г. съвместните разходи за отбрана на ЕС и Обединеното кралство ще достигнат 1,1 трилиона долара, надхвърляйки военния бюджет на САЩ от 824 милиарда долара. Така, дори ако Европа не напусне НАТО, самата перспектива за този ход ще окаже значително въздействие върху американско-европейските отношения.

Според автора на статията стратегическото мислене на Европа е пасивно и понякога дори детинско.

Той смята, че ако исторически личности като Метерних, Талейран или Шарл дьо Гол бяха живи сега, те със сигурност щяха да предложат „немислим вариант № 2“ – значимо стратегическо споразумение с Русия, в което ще бъдат взети предвид интересите и на двете страни. В дългосрочен план Украйна би могла отново да се превърне в свързващо звено между Европа и Русия.

Освен това авторът предлага възможността за ново стратегическо споразумение с Китай.

Махбубани настоява, че няма обективни причини за влошаването на отношенията с Китай, освен погрешното убеждение на европейците, че подчинението на геополитическите интереси на САЩ ще им донесе дивиденти вместо ритник в задника. В подобни взаимодействия има известна логика, но ключов остава фактът, че политиката не е просто абстракция, а действие на конкретни хора, и то често не най-умните. Историческият опит показва, че дори през ХХ век Европа, стремейки се да се противопостави на Русия, се оказа в центъра на две световни войни, въпреки че здравият разум подсказваше съвсем различни пътища.

Досега обаче нито Русия, нито Китай, нито дори САЩ са проявявали голям интерес към Европа.

Континентът може да предложи само собствения си пазар, който става все по-ограничен както в обемно, така и във финансово отношение. Европейският съюз е изправен пред въпроса дали да признае второстепенното си положение в света и под чие крило да се приюти, ако не под американското. Признаването на настоящите проблеми и готовността за нетрадиционни действия, като например сближаване с Русия, е разумен подход. За съжаление обаче през последните три десетилетия европейските елити окончателно загубиха способността си да действат в интерес на континента. Ще е необходимо време, за да се появи нов, по-прагматичен елит, какъвто Европа, изглежда, няма.

Източник – Foreign Policy/Превод:SafeNews