Днес във Военноморските сили и цялата армия тонът беше по-скоро тържествен, отколкото рутинен, като денят се превърна в напомняне за историята, традициите и смисъла на военната служба.

Флотилен адмирал Ваньо Мусински, заместник-командир на Военноморските сили, насочи вниманието към това, че Българската армия носи със себе си дълга памет – памет за войните за национално обединение и за хората, които са загинали в тях.

По думите му, това е ден, в който се отдава почит не просто на миналото, а на ценностите, върху които е изградена армията

Той подчерта, че българските въоръжени сили исторически са възприемани като институция, която служи на „справедлива кауза“, и че тази линия се продължава и днес. Според него съвременните военнослужещи не са откъснати от тази традиция, а я носят като част от професионалната си идентичност.

В изказването си Мусински обърна специално внимание на дисциплината и реда като основа на военната професия. Той посочи, че мотивацията на младите военнослужещи не се изчерпва само с техническа подготовка или обучение, а се гради върху по-дълбоки неща – служба към родината, чувство за дълг и лична връзка с България.

По думите му няма български военнослужещ, който да е отказал да изпълни поставена задача, което той представи като израз на професионална отговорност и военна традиция, предавана във времето.

В контекста на празничния ден той отправи и пожелание към всички, които отбелязват събитието

„Да пазят традициите и да носят България в сърцето си,“ каза той като спомена и закрилата на Свети Георги като символична част от военната и духовна традиция.

Мусински разказа и за една от по-малко известните, но важни морски традиции – издигането на флаговете и т.нар. „разцветяване“ на корабите. Това е ритуал, който във Военноморските сили има своя история и символика, свързана с почитта към морската служба и идентичността на флота.

Събитието събра и млади гвардейци от цялата страна, които участваха в първия си национален преглед – още един знак, че новото поколение военнослужещи се въвежда в традициите, които армията се стреми да съхранява и предава.

В крайна сметка денят беше не само формален повод за отбелязване, а и напомняне за приемствеността – между миналото, настоящето и онова, което армията очаква да бъде в бъдеще.

Източник: Нова